Ms. Kingsley #featured

XIX. 'Slowly goes by'

-Ще ти бъда благодарна ако спреш да ме обвиняваш за това - Бет седеше отегчена в кухнята и разтриваше слепоочието си.

-Аз не те обвинявам, аз просто не те разбирам - Дрю стоеше прав срещу нея със скръстени ръце.

-Пак ли ще водим този разговор? Наистина?

-Ще спра, в момента, в който ми кажеш какво точно откриваш в него.

-Харесва ми начинът, по който се старае да прави всичко перфектно. Харесва ми как винаги си върши работата навреме. Харесва ми фактът, че той надскача работата си като асистент и реално се грижи да ми осигури нормална работна среда. Той се грижи за мен, Дрю. За разлика от теб. Собственият ми брат се грижи единствено да ме натоварва допълнително.

-Знаеш ли какво? - вдигна ръце Дрю. -Приключих.

Той се обърна и излезе от кухнята. Бет се отпусна на масата и се облегна на ръцете си. Ама че егоистично дете беше брат ѝ! Веднъж да се почувства реално обичана и подкрепяна и бам! - брат ѝ започва да ѝ го натяква. И то до краен предел. Бет беше сигурна, че Дрю не мразеше Евън. Просто искаше да обвинява някого за нещо. Говореше, колкото да не заспи. Това вбесяваше Бет. Разговорите за Евън бяха станали ежедневна рутина, въпросите на Дрю бяха еднакви, отговорите на Бет също. И въпреки това той продължаваше. Досадна работа!

Беше вече началото на септември. Листата започваха да пожълтяват и всичко се обагряше в хубави различни цветове. Бет вдигна поглед към задния двор, където още стоеше старата ѝ люлка, окачена на големия орех. Сега тя пустееше, беше ръждясала и изоставена. Бет се чудеше дали и със самата нея щеше да стане така. Дали един ден просто нямаше да остане сама, да ръждяса, да се захаби и ей така да умре. При тази мисъл жената потръпна - ама че депресарски мисли!

Тя стана. Отиде в стаята си и легна на леглото. Макар че беше вече почти обяд, тя още беше по пижама. Сгуши се под завивките и се зави презглава. Евън беше заминал за Аризона, за да се оправи с фермата и Бет беше сама. Нямаше го вече четири дни. Работата без него ѝ тежеше, времето сякаш не минаваше. Тъжна картинка.

Следобед Бет реши да се разведри и заведе Карън и Лора на кафе.

-И на вас ли ви влияе времето? - иронично ги огледа Лора.

Карън беше облякла черна вискозна рокля  и беше наметнала на раменете си голяма опашка от лисица. Бет дори не беше забелязала как излиза от вкъщи - тъмни едноцветни дънки, плътна тъмносива жилетка.