Бет се събуди с остра болка в главата. Отне ѝ няколко минути, за да се избистри замъгленото ѝ зрение. Наоколо се чуваше равномерно досадно бипкане. Тя се огледа наоколо и осъзна, че е в болнична стая. Имаше малки тръбички в носа ѝ, които я гъделичкаха. Кислород. На пръста ѝ беше окачена сатурация. А в главата ѝ имаше едно страшно напрежение, което ѝ пречеше да мисли. Опита да си спомни какво стана. Моменти ѝ се губеха. Всъщност повечето ѝ се губеше. Огледа по-обстойно стаята. Беше сама. Разплака се, защото нямаше никой при нея.
Няколко минути по-късно Джо влезе в стаята. На лицето му се изписа огромна изненада, а след това и широка усмивка.
-Здравей! Как се чувстваш?
Бет се втренчи в него. Защо той беше тук?
-Боли ме главата - отвърна.
-Нормално е. Удари я.
-Какво стана? - попита тя.
Лицето на Джо се помрачи.
-Какво си спомняш?
-Нищо - отвърна тихо Бет.
Джо приседна в края на леглото ѝ.
-Ти ... беше в кома. Два месеца.
Бет се ококори.
-Какво?
-Беше в кома два месеца.
-Как така? Ами нашите? Работата ми? Какво е станало? -Бет започна неистово да се оглежда наоколо, в пристъп на паника.
-Спокойно! - каза Джо. -Всичко е наред! Ще се оправиш!
В главата на Бет започнаха да нахуват спомени.
-Евън! - изведнъж изписка тя. Гласът ѝ заседна в гърлото. -Какво стана с Евън?
Джо ѝ хвана и двете ръце и ги стисна.
-Успокой се! - меко каза той.
Бет се отпусна на възглавницата.
-Искам да видя родителите си - с разтреперан глас каза тя.
-Добре, ще им се обадя.
Джо излезе от стаята и Бет остана сама. В съзнанието ѝ нахлуваха един след друг спомените - как се скараха с Евън заради Дейвид, как после той ѝ удари шамар, тя падна и си удари главата. Какво ли беше станало? Два месеца! Това ѝ се струваше като цял един живот сега. Светът ѝ беше рухнал, и то заради едно неразбирателство!
Малко по-късно родителите на Бет влязоха в стаята. Майка ѝ плачеше, а в очите на баща ѝ маше облекчение.
-Миличка! - прегърна я майка ѝ. -Толкова ми липсваше!
-Кажете ми, какво стана?
-Този негодник! - просъска баща ѝ.
Майка ѝ го погледна с намек да мълчи.
-Скарахте се с Евън, той те бутна и ти си удари лошо главата.
-На защо? - разстроено попита Бет.
Родителите ѝ се спогледаха.
-Това го знаете само вие.
Бет се отпусна отчаяно на възглавницата и сложи ръка върху очите си.
-Къде е той? - след малко попита тя. - Искам да говоря с него.
-Той ... замина, скъпа - промълви майка ѝ.
-Как така? Къде?
-Не знаем - отговори баща ѝ. -Родителите му го пуснаха да издирване три дни след инцидента ви.
-Избягал е?! - смаяно попита Бет.
-Да.
Тя не можеше да повярва. Значи просто беше избягал? Беше се уплашил какво ще се случи, как ще го гледат хората и беше взел най-лесното решение - да изчезне безследно.
-И не са го намерили?
Родителите ѝ поклатиха глави.
Няколко дни по-късно, след безброй тестове, Бет беше освободена от болницата. Беше краят на януари. Зимата беше в разгара си.
Семейството на Бет я откара до дома им и когато тя влезе през входната врата, усети познатия мирис на прясно изпечен хляб.
-Липсваше ми - въздъхна тя.
-Кое, миличка?
-Вкъщи.
Майка ѝ се усмихна.
-Отиди да си починеш, аз ще ти направя чай.
Бет се качи в стаята си. Беше почистена и подредена. Включи лаптопа си и на екрана засвети нещо, което я озадачи. Съобщение от lover883.
To be continued...
VOUS LISEZ
Ms. Kingsley #featured
Roman d'amourВсички знаем историите за преуспели шефове в костюми, по които всички жени въздишат, нали? Тази история не е такава. #featured