Ms. Kingsley #featured

XXX. To be continued

Бет се събуди с остра болка в главата. Отне ѝ няколко минути, за да се избистри замъгленото ѝ зрение. Наоколо се чуваше равномерно досадно бипкане. Тя се огледа наоколо и осъзна, че е в болнична стая. Имаше малки тръбички в носа ѝ, които я гъделичкаха. Кислород. На пръста ѝ беше окачена сатурация. А в главата ѝ имаше едно страшно напрежение, което ѝ пречеше да мисли. Опита да си спомни какво стана. Моменти ѝ се губеха. Всъщност повечето ѝ се губеше. Огледа по-обстойно стаята. Беше сама. Разплака се, защото нямаше никой при нея.

Няколко минути по-късно Джо влезе в стаята. На лицето му се изписа огромна изненада, а след това и широка усмивка.

-Здравей! Как се чувстваш?

Бет се втренчи в него. Защо той беше тук?

-Боли ме главата - отвърна.

-Нормално е. Удари я.

-Какво стана? - попита тя.

Лицето на Джо се помрачи.

-Какво си спомняш?

-Нищо - отвърна тихо Бет.

Джо приседна в края на леглото ѝ.

-Ти ... беше в кома. Два месеца.

Бет се ококори.

-Какво?

-Беше в кома два месеца.

-Как така? Ами нашите? Работата ми? Какво е станало? -Бет започна неистово да се оглежда наоколо, в пристъп на паника.

-Спокойно! - каза Джо. -Всичко е наред! Ще се оправиш!

В главата на Бет започнаха да нахуват спомени.

-Евън! - изведнъж изписка тя. Гласът ѝ заседна в гърлото. -Какво стана с Евън?

Джо ѝ хвана и двете ръце и ги стисна.

-Успокой се! - меко каза той.

Бет се отпусна на възглавницата.

-Искам да видя родителите си - с разтреперан глас каза тя.

-Добре, ще им се обадя.

Джо излезе от стаята и Бет остана сама. В съзнанието ѝ нахлуваха един след друг спомените - как се скараха с Евън заради Дейвид, как после той ѝ удари шамар, тя падна и си удари главата. Какво ли беше станало? Два месеца! Това ѝ се струваше като цял един живот сега. Светът ѝ беше рухнал, и то заради едно неразбирателство!

Малко по-късно родителите на Бет влязоха в стаята. Майка ѝ плачеше, а в очите на баща ѝ маше облекчение.

-Миличка! - прегърна я майка ѝ. -Толкова ми липсваше!

-Кажете ми, какво стана?

-Този негодник! - просъска баща ѝ.

Майка ѝ го погледна с намек да мълчи.

-Скарахте се с Евън, той те бутна и ти си удари лошо главата.

-На защо? - разстроено попита Бет.

Родителите ѝ се спогледаха.

-Това го знаете само вие.

Бет се отпусна отчаяно на възглавницата и сложи ръка върху очите си.

-Къде е той? - след малко попита тя. - Искам да говоря с него.

-Той ... замина, скъпа - промълви майка ѝ.

-Как така? Къде?

-Не знаем - отговори баща ѝ. -Родителите му го пуснаха да издирване три дни след инцидента ви.

-Избягал е?! - смаяно попита Бет.

-Да.

Тя не можеше да повярва. Значи просто беше избягал? Беше се уплашил какво ще се случи, как ще го гледат хората и беше взел най-лесното решение - да изчезне безследно.

-И не са го намерили?

Родителите ѝ поклатиха глави.

Няколко дни по-късно, след безброй тестове, Бет беше освободена от болницата. Беше краят на януари. Зимата беше в разгара си.

Семейството на Бет я откара до дома им и когато тя влезе през входната врата, усети познатия мирис на прясно изпечен хляб.

-Липсваше ми - въздъхна тя.

-Кое, миличка?

-Вкъщи.

Майка ѝ се усмихна.

-Отиди да си починеш, аз ще ти направя чай.

Бет се качи в стаята си. Беше почистена и подредена. Включи лаптопа си и на екрана засвети нещо, което я озадачи. Съобщение от lover883.

To be continued...