Бетани прекоси улицата и влезе в сградата на "Попюлър Ачийвмънт". Секретарката ѝ Мадисън я посрещна още на вратата:
-Добро утро, Бет!
-Добро утро, Мади. Има ли съобщения за мен?
-Господин Луис, от борда на директорите, се обади, иска да ви види след час. Имате среща за проекта "Вижън" в 11:00, а после в 14:00 ще се запознаете с новия си асистент, който започва работа утре.
-Чудесно - промърмори Бет.
-Да извикам ли някого? - попита Мади, гледайки залятите с кафе дрехи на шефката си.
-Остави, имам резервни дрехи в офиса. Благодаря, Мади!
Бет влезе в офиса си и спусна щорите, за да се преоблече. Първо махна сакото, внимателно изхлузи полата, а след това и ризата. Прибра ги прилежно в малкия гардероб и извади от там друг кат дрехи. В този момент в офиса нахлу светлина от отворената врата и Бет изпищя, слагайки ръка пред устните си.
-Съжалявам, не гледам, не гледам! - мъжът от кафенето стисна очи.
Бет инстинктивно беше сложила дрехите пред себе си, за да прикрие тялото си, което въпреки това не се получаваше много успешно.
-Съжалявам, Бет! - тя чу гласа на Мади. -Казах на господина, че не може да влезе, но той нахълта така изведнъж и аз...
-Няма нищо, Мади! - Бет беше втренчила поглед в Евън, както и той в нея. -Може ли да излезеш сега? - нетърпеливо помаха тя на мъжа.
-Извинявай - Евън сякаш си беше глътнал езика при гледката. Той я беше последвал дотук, за да я убеди да я компенсира заради инцидента с кафето, но ето, че налетя на втори такъв, за който нямаше как да я компенсира.
Евън излезе от офиса на Бет и затвори вратата. Мади го гледаше укорително.
-Какво? - попита той отбранително. -Дойдох с добри намерения!
-Личи ти! - Мади се завъртя и отиде до бюрото си.
На Бет ѝ трябваха още няколко секунди след като Евън излезе, за да осъзнае какво става.
"Много близки си станахме изведнъж" - шеговито си помисли тя, след като за една сутрин този мъж успя първо да я полее с кафе, а след това да я види по бельо. Облече се и си пое дълбоко въздух. Издиша шумно, след което отиде и вдигна щорите на офиса си. Евън все още стоеше пред вратата ѝ и по устните му играеше лека прикрита усмивка. Бетани, на свой ред го гледаше сериозно, когато го прие в офиса си.
DU LIEST GERADE
Ms. Kingsley #featured
RomantikВсички знаем историите за преуспели шефове в костюми, по които всички жени въздишат, нали? Тази история не е такава. #featured