Ms. Kingsley #featured

XXVIII. 'Complicated '

Помежду им изведнъж остана само уважението, което крепеше тази разпадаща се връзка. Останалата част от почивката прекараха поотделно. Няколкото дни, в които Евън сутрин ставаше и се прибираше вечер, а Бет стоеше сама по цял ден, висеше на бара с коктейл в ръка, или  просто се разхождаше наколо, по плажа. Тя не можеше да разбере какво се случи с Евън. Все едно изведнъж се обърна радикално и вече дори не я забелязваше. Той всъщност беше наранен. Чувстваше как тя не е и никога няма да бъде негова. Принадлежеше може би на Дейвид, на работата си, или дори беше възможно да не принадлежи на никого, но определено не беше негова. Евън видя ясно погледа на Дейвид, как я оглеждаше и си спомняше лудите им колежански преживявания заедно. Помисляйки си, че тя е била в неговото легло, в неговите ръце, устните му са я докосвали в силни пристъпи на страст, Евън се отвращаваше от изпълнената им с рутина напоследък връзка.

В самолета си говориха за някакви обищ неща - че храната била хубава, за хубавите програми вечер, дори за времето. А Бет знаеше - започнеш ли да си говориш с мъж за времето, няма надежда.

В Ню Йорк вече валеше сняг. Беше студено, сиво и мрачно. Преди Бет виждаше красивото в зимата - блещукащи светлини, бял сняг, който приличаше на малки феи, летящи наоколо, музиката, носеща се отнякъде. Сега видя единствено тъжни облачета пара, които хората създаваха с дъха си, кални локви и щипещ студ.

С Евън бяха в такси, което устремено се движеше по Медисън авеню, разсичящо навяваните от вятъра снежинки. И двамата бяха на задната седалка, сгушени един в друг заради студа. Ръцете ѝ лежаха в неговите, макар че и те бяха ледено студени. Може би причината за това не беше просто зимата.

Колата пристигна пред къщата на Бет и Евън ѝ помогна с куфара.

-Ще се видим на работа утре? - попита тихо тя.

Той я погледна и задържа погледа ѝ.

-Да - отговори най-накрая и се отправи към таксито.

Тя го погледа още малко, докато колата не се скри от погледа ѝ, след което влезе в къщата.

-Миличка! - майка ѝ  и баща ѝ я посрещнаха с големи усмивки, но когато я видяха, лицата им посърнаха.

-Здравейте - каза Бет с изтънял глас. Щеше да се разплаче.

-Какво има, скъпа? - баща ѝ я прегърна и тя моментално започна да лее сълзи.