Ms. Kingsley #featured

II. 'Need an assistant'

Бетани Кингсли беше на път да полудее. Поредният стажант беше пълен кретен. Бет влезе като хала в офиса на Дрю и седна на стола срещу бюрото му. Ръцете ѝ трепереха от яд, а лицето ѝ беше придобило онзи морав цвят, който се появяваше, само когато нещо наистина беше много прецакано.

-И този ли не струваше? - с отегчение попита Дрю.

Бет втренчи неразбиращ поглед в него.

-Не, разбира се, че не. Той беше просто чудесен. Надежден и тактичен, направо като излязъл от каталог. А в момента съм бясна поради някаква съвсем различна причина, която няма нищо общо. Чуваш ли се?! Този беше сигурно най-ужасният от всички! Другите бяха просто смотани и некадърни, но този ги бие във всяка класация! Ако предишният не можеше да запомни среща с кого имам след час, този не знаеше дори в каква компания са го наели! Предишният се върна с блудкаво кафе с евтино мляко, а този разля кафето! Върху мен!

Дрю се опита да потисне напушилия го смях.

-Смешно ли ти е? - Бетани присви очи.

-Не, госпожо - очите на Дрю блестяха от смеха, а устните му бяха сякаш естествено разтеглени в една широка усмивка.

Бетани се облегна на стола и приглади косата си. Затвори очи и силно въздъхна.

-Виж - започна тя с примирен и тих глас, -как да ти обясня, че не мога да работя с тези хора? Бордът на директорите ме извика вчера. На косъм съм да ме преместят в Кливланд. В Кливланд! Знаеш ли защо? Защото са отчели спад на продажбите в този клон на "Попюлър Ачийвмънт". Какво трябва да се направи, за да има продажби?

Дрю понечи да каже "Да има свестен маркетинг", но Бет го прекъсна преди въобще да издаде някакъв звук:

-Да се работи. Трябва да се работи. Здраво. А как очакваш от мен да работя, когато си правиш тъпи шеги и назначаваш като мои лични асистенти пълни олигофрени? Ако ме преместят в Кливланд, ти идваш с мен, да знаеш. Няма да позволя да ме изпратят в заточение в най-неразвития клон на компанията, само защото ти не разбираш от шеги. Ще те взема с мен и ще те накарам да лъскаш пода по цял ден. Ясно ли е?

Дрю облегна глава на облегалката на стола и започна да се върти нетърпеливо. Бет му беше сестра, но беше супер досадна и взискателна. Хората идваха на интервю, той ги приемаше. Това беше работата му. Не да прекарва с тях по един ден, за да разбере стават ли за асистенти на невъзможната госпожица Кингсли.

-Бетани, за Бога, защо мислиш, че имам вина за некадърността на хората?

-Имаш вина, защото никой не те е карал да ги взимаш на работа. Трябва да ми помогнеш, Дрю! Не искам да ходя в Кливланд!

Големите зелени очи на Бетани се наляха със сълзи.

-Добре, де, добре! Недей да ревеш. Ще ... ще се постарая следващият да е нормален.

Бет кимна и изтри напиращите сълзи. Излезе от кабинета на Дрю и се отправи първо към своя, за да вземе нещата си, а после и към отсрещния бар, където имаше среща с Карън - най-добрата ѝ приятелка. Тя вече я чакаше там - средно висока жена с плашещо светли очи и бледа кожа като на скандинавка. Лицето ѝ беше перфектно чисто и правата ѝ руса, почти бяла коса, обрамчваше високите и остри скули. Карън беше изключително красива.
Пийнаха заедно по едно малко докато обсъждаха работата си.

-Животът ми е безкрайно скучен, Бет - оплака се Карън. -Нямаш си и на представа.

-Говори ми - Бетани изпи на един дъх малката чаша. -Имам брат-кретен, който е на път да изчезне безследно ако ми изпрати още един подобен идиот, с който да трябва да работя.

-Остави това. Кажи ми какво става с твоя принц?

Така тя наричаше тайнствения мъж, с който Бетани общуваше от почти половин година.

-О, ами ... - Бет не искаше да говори за него. -Ще ти кажа, когато стане нещо.

Карън направи разочарована физиономия.

-Кога ще се видите най-после?

-Когато му дойде времето. Не бързам за никъде - Бет наметна палтото си. -Ще тръгвам, трябва да мина да си взема някои неща.

-Хайде, чао - Карън я прегърна и я изпрати с поглед, а Бет въздъхна облекчено - отново успя да избяга от разговора за тайнствения си приятел.