Ms. Kingsley #featured

X. 'Without memory'

Бетани се събуди със страшно главоболие - шотовете си бяха казали думата. Зарови лице във възглавницата, но нещо я смути - непознатият аромат на чаршафите. Тя надигна леко глава и се огледа. Не си беше вкъщи. Опита се да си спомни какво стана снощи, но спомен нямаше - само едно голямо бяло петно. Бет се излегна отново и прокара ръце през косата си. Потърси чантата си с очи, но не я видя никъде.
"Къде съм въобще?" - питаше се тя.
Стана от леглото и откри, че е по бельо.
"Боже мой, как стана това?"
Тя откри една преметната риза на стола срещу леглото и я навлече. Миришеше ѝ някак познато, но сякаш не можеше да се сети откъде е този аромат. Огледа се - стаята не беше голяма и беше типично ергенско жилище - стените бяха тъмносини, по стола срещу леглото бяха нахвърляни несгънати дрехи, на бюрото имаше куп неподредени книги. Бет излезе от стаята и тръгна да се разхожда из апартамента. Да, определено беше на мъж - в мивката стояха неизмити чаши и чинии, като цяло беше неразтребено и във въздуха се носеше лек аромат на мъжки парфюм.

-Ехо? - извика Бетани, но отговор не дойде.

Тя чу шум от течаща вода и тръгна по негова посока. Стигна до банята, където очевидно собственикът на апартамента си взимаше душ. Бет събра смелост и натисна дръжката на вратата. Надникна вътре - мъж наистина имаше, но не се виждаше кой е от завесата и от плътната пара, която изпълваше помещението. Бетани издиша тихо и затвори обратно вратата. Върна се в спалнята.

-Дрехи, дрехи, къде са ми дрехите? - шепнеше си тя докато търсеше дънките и тениската си.

-Бет?

Щом тя чу гласа си, стреснато се обърна и видя Евън. Евън ... по хавлия. Бетани не можа да не погледне мъжественото му тяло, релефните му гърди и ръце.

-О, Боже мой - тя сложи ръка пред устните си. -Евън?

-Това моята риза ли е? - той посочи към Бет, която се загърна по плътно ризата му.

-Не! Тоест да. Тоест ... къде са моите дрехи?

-В сушилнята са.

-А защо са там?

-Ами ... - Евън се почеса по тила и се усмихна.

-Боже, ние с теб да не сме ... ? - Бет местеше пръста си, сочейки ту себе си, ту него.

-Не, не! - успокои я Евън. -Нищо не се е случвало, спокойно.

Бет не можеше да прецени дали той не я лъже. Обстоятелствата бяха твърде озадачаващи - тя се събуди гола в леглото му, а той очевидно не изпитваше притеснение от това.
Бетани въздъхна.