Impossible love

Chapter 1

Въздишайки аз превъртях информацията, която се беше появила на екрана на лаптопа ми. Не мога да разбера защо някой ще иска да прави проект за този човек. Никой не изглежда да го познава наистина. Този човек е бил грешник още от 1170- те години. Убил пет жени. Не е имало нищо друго за този Харолд Стайлс. Въздъхнах, гледайки снимката на мястото, където той е бил екзекутиран. Намръщих се, когато видях по-нова снимка... бил съм там преди. Сигурен съм в това. Добре, не това е точното място, но гората изглежда по подобен начин.

Затова аз проверих в интернет местоположението, на което този мъж е бил екзекутиран, единствено, за да открия, че то е било надолу по пътя, обозначен в колажа. Паркът с гората на страна. Те не казват чрез публикациите, че това е било точно там, но аз съм бил в тази гора много пъти и никога не съм виждал нещо от този сорт. Въздишах и погледнах стенния часовник, който беше зад мен, само за да установя, че е единадесет и половина вечерта. Затворих лаптопа преди да грабна якето си и да изляза. Исках да видя дали ще мога да открия това място. Качих се в колата си и карах към парка, оглеждайки се дали ще мога да намеря тъмната гора.

Трябваше да взема фенерче с мен... о, добре. Не мисля, че някой ще забележи, ако повече никога не се върна. Излязох от колата и я заключих, тръгвайки по моят си маршрут към гората. Изглеждаше зловещо на пръв поглед, но странно успокояващо. Аз бавно маркирах пътя си през гората, следвайки пътеката. Видях разклонението на пътя, което ме накара да се намръщя.

- Върви надясно... - чух думите, а очите ми се разшириха, поглеждайки наоколо за източника, от когото са казани, но не видях никого. Поклатих глава, знаейки, че изглеждам като луд, стоейки в тази тъмна гора, докато само луната блестеше от короните на дърветата. Затова аз завих надясно, следвайки отново пътеката, докато не застинах на мястото си. Там, пред мен, бяха всички изявления, които търсех. Но това, което не очаквах да видя беше този, който беше седнал там,клатейки крака и гледайки изгубено.

- О, здравей... - казах и видях момчето, което надигна погледа си към мен. Той ме гледаше с онези светли, зелени очи, които изглеждаха толкова тъжни и изгубени.

- Кой си ти? – той попита. Погледнах как той изглеждаше като обзет от някаква светлина, но игнорирах това, пристъпвайки напред.