Impossible love

Chapter 5

Стоях там и гледах Хари как с бързината си ходеше напред- назад. Минаха вече два дена и той все още не беше решил каква е несвършената му работа.

- Може би нямам такава. – каза най-накрая, а аз въздъхнах.

- Трябва да има все нещо, Хари. – казах, а той простена и прокара ръка през косата си. Неговите зелени очи бяха светли, но разочаровани.

- Луи, това беше преди хиляди години! Нищо не е останало тук за мен! – каза, а аз въздъхнах, започвайки да стигам до заключението. Имам в предвид, че всичко е било толкова различно, когато той е бил жив и това ме кара да се чудя.

- Нека просто да си го кажем, Луи. Аз съм принуден да остана тук. – Хари каза, но аз поклатих глава.

- Не мога да приема това. – казах докато Хари седна и зарови лице в ръцете си.

- Добре, ти очевидно нямаш друг избор. – промърмори. Не знаех какво да направя. Аз бях изцяло загубен и се нуждаех от начин, по който да му помогна. Беше ме грижа за момче, което всъщност беше мъртво.

- Луи, тук няма какво да се направи. Ти трябва да започнеш всичко от начало, да имаш нов живот, защото аз съм сигурен, че не мога да напусна това място... - Хари каза, но аз пак поклатих глава.

- Нуждая се от това ти да напуснеш гората, Хари. – казах, но той се намръщи.

- Знаеш, че не мога да направя това... - каза, но пак поклатих глава.

- Не мога да го приема докато вярвам в това. – добавих и той въздъхна.

- Моля те, Хари. Ако ти се върнеш с мен в университета и в моята обща спалня, можем да направим проучване, използвайки компютъра и училищния интернет. – казах, а той се намръщи на казаното. Мислено се скарах на себе си, тъй като той не знаеше какво е интернет. И университет като цяло.

- Можем поне да опитаме... Може би това ще ми помогне да бъда и тук. Ти може би се страхуваш да напуснеш и затова не искаш да го направиш. Хайде Хари, моля те. Искам да ти помогна, но ти трябва да ми вярваш. Вярваш ми, нали? – казах и видях как Хари ме погледна с онези прекрасни зелени очи. Той кимна бавно, а аз се усмихнах докато той вървеше към мен. Ние бавно чертаехме пътя си през гората и гледах как Хари върви до мен и е сключил китките си една в друга. Ти може да видиш всяка рана и натъртване по ръката му. Натъртванията около китката му се виждат отблизо. Стигнахме края на гората и благодарение на мрака, Зейн и приятелите му си бяха вече тръгнали. Пристъпих към дърветата и се обърнах, за да видя Хари, който гледаше към земята.