Impossible love

Chapter 8

След известно време Лиам ни заведе до постройката, която беше неговият апартамент. Хари погледна през прозореца с намръщване. Предполагам, че всичко е толкова различно за него, още повече като гледа тези небостъргачи. Изскочих от колата и помогнах на Хари преди да последваме Лиам в сградата и да се отправим към асансьора. Хари замръзна най-отзад в асансьора и аз се усмихнах леко, гледайки неговите големи и зелени очи разширени и изпълнени със страх.

- Релаксация, лесно е и не се налага да се качваш по стълбите. – казах и взех ръката му в своята, дърпайки го в асансьора.

- Безопасно ли е? – попита докато Лиам натискаше бутона.

- Безопасно. – казах и той кимна, качвайки се в него и асансьора потегли. Улових как Лиам поглежда към Хари, мръщейки се срещу него. Мисля, че той просто иска да се увери, че това е Харолд Стайлс, който е бил заедно с дядо му преди хиляди години. Вратите най-накрая се отвориха и аз и Хари последвахме Лиам до вратата му. Гледах как Лиам отключва вратата, влиза вътре и ни кани в апартамента си. Беше малко странно да бъда в къщата на професора си, но това беше за Хари.

- Хубаво място. – казах и с Хари застанахме неловко до вратата.

- Благодаря! Оу, може да се настаните. – Лиам каза и захвърли чантата си долу преди да тръгне по коридора. Хари и аз седнахме на дивана и аз въздъхнах.

- Мислиш ли наистина, че моят Лиам ме е обичал? – Хари попита, поглеждайки ръцете си.

- Не знам. Предполагам и наистина се надявам.. – казах и усетих как стомахът ми се преобръща при казаното. Нямах никаква идея защо, искам да кажа, че не съм искал да чувствам нещо към момчето седящо до мен. Имам предвид, че той е мъртъв заради Божията воля.

- Не искам болката да се връща отново. Живял съм с нея толкова години до.. – той заглъхна и аз се намръщих.

- До какво? – попитах го, но той поклати глава.

- Хари, ти знаеш, че можеш да ми кажеш всичко. Ние сме приятели. – казах, а той въздъхна.

- Не съм усещал болката след като се запознах с теб.. – той каза полека и аз се усмихнах нежно.

- Добре, аз съм удостоен. – казах и той върна усмивката. Видях как очите му стават светлозелени и никога преди не съм ги виждал такива. Той гледаше към мен, но аз все още бях в транс. В това време, аз напълно бях забравил, че той не е жив.. Той беше просто момче, до което бях прекалено близко. Някой, който ме харесваше такъв, какъвто съм и не ме съдеше заради това. Кълна се, че той се приближи още повече, когато Лиам дойде в стаята и насочи вниманието си към него.