Най-накрая бях освободен от болницата. Натъртванията ми вече почнаха да избледняват, но все още бяха видими. Ребрата ми все още бяха насинени и ще отнеме време докато се излекувам, но съм готов да се справя с това. Бях бесен, най-вече, когато майка ми дойде да ме посети. Как се осмели?
- Сега бъдете внимателен, господин Томлинсън, ребрата ви няма да могат да понесат повече наказание. – доктора каза, а аз само извъртях очите си.
- Ще бъда добре. Това не е първият път. – промърморих, взех телефона си от масичката и го пъхнах в джоба. Все още имах кръв по блузата си, но не ми пукаше. Докторът явно искаше да каже и нещо друго, но аз минах покрай него.
- Не забравяй лекарствата си. – каза, а аз въздъхнах, вземайки малката чанта от ръцете му и излязох. Вървях с наведена глава и с ръце в джобовете. Бях стигнал до общата спалня, когато в съзнанието ми изникна идеята да се върна отново в гората. Исках да видя Хари. Когато пристигнах в гората, чух смях идващ от дистанция и после видях Зейн Малик и групичката му, които тормозеха някой друг. Исках да отида там и да направя нещо, но знаех, че направя ли го ще бъда набит отново, затова ги игнорирах. Вървях тихо през дърветата докато не стигнах до бесилото и видях Хари да стои там, люлеейки краката си тъжно.
- Хей. – казах, а той обърна главата си, за да ме погледне.
- О, боже мой, Луи! Добре ли си? – Хари каза и се изправи, заставайки пред мен. Аз му се усмихнах и само кимнах.
- Сигурен ли си? Нападнаха те твърде лошо. – добави, а аз се почувствах унизен, когато седнахме в близост до бесилото.
- Да, справям се. – казах, преди да ни обгърне тишината.
- Аз бях притеснен, ти знаеш... Никога не съм виждал толкова кръв през живота си, аз идвам от времената, където висящите хора бяха нормални. – Хари каза, а аз му се усмихнах.
- Благодаря ти. – прошепнах, а той се намръщи.
- Благодариш ми? За какво? – попита.
- Ако не беше ти, аз щях вече да съм мъртъв. – отговорих и погледнах надолу.
- Не можех да го позволя... Имам предвид, ти си единствения ми при... Единственият, който не извика и не избяга. – каза, а аз се намръщих.
YOU ARE READING
Impossible love
FanfictionЛуи е студент, но се бори с депресия. Той се сблъсква с нея в деня, в който става гей. Семейството му го изхвърля от къщата, губи приятелите си и живота му става все по-ужасен. Луи наскоро започва да прави проект, но се оказва много по-трудно отколк...
