Impossible love

Chapter 3

Усетих остра болка от лявата част на главата ми, която предизвика стоновете ми и отварянето на едното ми око. Съжалих мигновено щом видях светлината. Поех си дълбоко дъх преди да отворя очите си и да обходя с поглед познатата болнична стая. Бил съм и преди в болници заради наранявания и мисли за самоубийство. Огледах се наоколо и въздъхвайки се опитах да открия източник, който да ми подскаже колко е часа.

-А, господин Томлинсън! Радвам се да ви видя буден. – доктора влезе с усмивка.

- Какво се случи? – попитах като се чувствах болен и замаян.

- Един мъж е забелязал, че лежите в безсъзнание в парка. Били сте нападнат доста лошо. – докторът обясни, а аз въздъхнах.

- От колко време съм тук?- попитах и доктора погледна към графиките ми преди да ме погледне отново.

- 3 дни. – отговори, а очите ми се разшириха, сядайки отново и стона се прокрадна измежду устните ми щом усетих болката в главата ми отново.

- Господине, вие трябва да лежите. Наранили са ви твърде много. Свързахме се с майка ви, затова тя ще дойде, за да ви освободим по-късно. – каза, а очите ми се разшириха щом той спомена майка ми.

- Вие трябва да се шегувате! Тя не може да дойде и да направи това! Тя ме мрази! Не, моля ви, не трябва да ѝ позволявате да идва... моля, моля, оставете ме да си отида сам. Тя не може да идва! Не искам да я виждам! – казах всичко това паникьосано, но доктора ме задържа на едно място като същевременно се успокоих.

- Господине, тя е отвън и чака да ви види... - той каза, но аз поклатих глава. Тя не може да дойде тук. Тя ще бъде същата каквато е била преди и аз не съм в настроение, за да разбие сърцето ми както много пъти преди това. По-специално, когато тя и баща ми ме изгониха от къщата ни. Съзнанието ми се върна към Хари, помня, че видях него преди да затворя очите си. О боже мой, това е последното нещо, от което той се нуждае да види.

- Кой ме намери? Каза ли си името? – попитах, а доктора погледна към бележките и се усмихна.

- Той каза, че името му е Хари. – отвърна, а аз се усмихнах леко.

- Той се е сдобил с мобилен телефон и е извикал линейка. Не дойде до тук, а е останал в парка. – обясни доктора, а аз само кимнах.