Impossible love

Last Chapter 10

- И ти имаш работа? – Хари попита докато бавно вървяхме надолу по улицата. Реших да оползотворя времето ни по път за вкъщи, защото аз просто се наслаждавах на това да го имам до мен. Не изглежда така той да отиде някъде в скоро време, просто е поразително да го имам до себе си тук.. и толкова жив!

- Да, имам, аз съм учител по английски тук. Разбира се, трябва да завърша образованието си, но аз поне имам работа! – обясних, гледайки как ми се усмихва.

- Аз всъщност не мислех, че ти ще напуснеш родния си град.. – Хари каза и аз се намръщих.

- Защо? – попитах и той изглеждаше някак унизен, поставяйки ръката ми върху лицето си, оставяйки нежна целувка върху кокалчетата на пръстите ми, карайки ме да се изчервя.

- Не мислех, че би го направил, защото си живял там цял живот. – той прошепна, а аз го дарих с усмивка.

- Там нямаше нищо, което да ме задържа. Освен това, аз ти обещах да си тръгна. Аз не нарушавам обещанията. – казах, карайки го да се засмее докато го придърпвах към къщата си, отключвайки вратата. Ние заедно пристъпихме вътре, Хари взе чантите с покупки докато аз затворя вратата.

- Ти имаш наистина хубава къща, Луи.. сладко е! – Хари каза, а аз се усмихнах, целувайки го по бузата.

- Хари? Имаш ли нещо друго освен дрехите, които носиш? – попитах, осъзнавайки, че той не е купил нищо. Той погледна надолу към дрехите си, поклащайки отрицателно глава.

- Каквото виждаш е и това, което имам. – той се усмихна, предизвиквайки ме да направя същото докато поклащах глава.

- Предполагам, че ние трябва да отидем на шопинг утре, за да ти купим дрехи и някои други неща. Ти си по-висок от преди и както те помня, както и по-мускулест и наистина не мисля, че моите дрехи ще ти станат вече. – казах и той кимна, оглеждайки наоколо.

- Нуждая се от това да почна работа, не мога да позволя ти да плащаш всичко. – Хари каза и аз се намръщих.

- Ти се нуждаеш от много повече от работа, нуждаеш се от лична карта, паспорт дори, училище? Знаеш ли как да четеш и пишеш? 1+1? – започнах да го разпитвам, а той се засмя, увивайки ръце около мен.

- Имам лична карта, не съм глупав, Луи. Мога да чета и пиша и едно плюс едно е равно на две. Това може да са само няколко дни за теб, но аз съм живял цяла вечност там. Лиам ме научи на повече неща, даже на повече отколкото той знаеше. О, също имам това.. – Хари каза и извади лист хартия от задния джоб на дънките си и ми го подаде. Взех го внимателно и го разгънах и очите ми щяха да изскочат.