Impossible love

Chapter 7

Днес беше денят, в който трябваше да представим есетата и аз бях ужасно нервен. Седнах в края на масата докато прелиствах есето си. Хари остана в общата спалня, тъй като не можеше да дойде в класа ми.

- Нервен?- подскочих, поглеждайки Пери, която се усмихна и седна до мен на масата.

- Да.. а ти? – попитах и тя кимна, Зейн дойде и седна на една от свободните маси. За щастие Пери беше наоколо и нямаше как да бъда отново нападнат.

- Имам тези доказателства, за да напиша есето. – Зейн промърмори, а аз преглътнах и кимнах бавно.

- Добре, седнете. – господин Пейн промърмори и пристъпи вътре.

- Ще донесете есетата си отпред. – каза със същия скучен тон както обикновено. След като е получил всички есета, той ни каза да правим каквото си искаме. Погледнах към господин Пейн за малко, мислейки как той ми напомня за някого..

- Забеляза ли нещо?- Пери се наведе и прошепна в ухото ми.

- Да забележа какво? – попитах и тя погледна към господин Пейн.

- Той изглежда като мъжа, който Хари описа.. – тя каза и аз се намръщих преди да се изстрелям от мястото си. Пери ме последва към дъската.

- Господине.. – казах и той погледна към нас, повдигайки очилата към носа си.

- Какво мога да направя за вас двамата? – попита и аз се втренчих в него.

- Може ли да ви попитам нещо, господине? – казах и той кимна, гледайки ме.

- Какво е името ви? – попитах, а той се намръщи.

- Лиам.. Защо? – попита и очите ми се разшириха, когато усетих как Пери ме побутна.

- Можете да бъдете кръстен на някого? – попитах и той извъртя очи.

- Да, аз съм кръстен на добрия си дядо. Той е живял по времето на този Харолд Стайлс, за когото сте писали. – каза, а аз преглътнах.

- Може ли да бъда извинен? – попитах и той кимна, мръщейки се. Набързо излязох от стаята и тръгнах надолу по коридора.

- Луи! Къде отиваш? – Пери извика.

- Искам да говоря с Хари. – казах и тя ме спря.