Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

VIII. Cell

Хардин

Денят вървеше ужасно, но изпитвах странна наслада от събитията, които се случваха. Бен отказа да отиде в Аризона, а това объркваше всичко планирано. Нямаше как да кажа на Силите, че не мога да накарам един поданик да ми се подчини. Те просто щяха да се изсмеят в лицето ми и свалянето ми от власт на Д67 би било възможна опция. От 67-те бази в Северна Америка, а ние бяхме последната, функционираха само 7. Д67, Д23, Д6, Д51, Д44, Д46 и Д41. Номерацията тръгваше от южните части към северозападните до североизточните, чиято единствена станция бяхме ние. Най-много хора се вдигаха на бунтове тук и всички бази в тази част на страната се разпаднаха заради липса на провизии или войници, въпреки че имахме всички права да взимаме население и Силите ни снабдяваха с каквото пожелаехме. В Аризона се намираше Д44 и Бен трябваше да ни представлява на конгреса на централните и северните бази. Не можех да изпратя Фелиси, защото бе ранена, а и знам, че тя не може да води нормална дискусия с някого. Не вярвах на Касиди или някой от четвърто стъпало, освен Далия и Джейс. Но Далия се грижеше за Хейли, а и Кали не се чувстваше добре напоследък. Джейс оставаше единственият ми шанс, но с неговата настоятелност той ще се съгласи дори и да решат да ни закрият.
По принцип трябваше да съм нервен и да мисля планове, но накакво странно чувство на спокойствие ме бе обхванало. Ако изпратех Далия, рискувах да оставя тази дъщеря на шериф да си щъка наоколо без надзор, но какво можех да направя?! Трябваше ми някой, който можеше да се справи със задачата. Щях да  разговарям с нея на сутринта, ако Кали се бе почувствала по-добре.

- Хардин, имаме проблем.

Фелиси нахлу без предупреждение в кабинета ми, а аз дори не бях чул стъпките й.

- Спри да влизаш тук, сякаш си у дома си.

- Слушай, важно е.

- Какво се е случило?

- Д44 иска залог в случай, че има атентат.

- Как така?!

Аризонците искаха залог?! Щом правеха това, значи желаеха откуп чрез смърт на някой значим. Някой значим от моите хора.

- И то от четвърто стъпало.

- Не може да е истина.