Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

X. Infirmitate

Хардин

- Значи казваш, че всичко е минало добре.

- Не вярвам да видим Хейли жива никога повече.

- Добре, Фелиси. Ти продължавай. Придържай се към плана, не знаеш, че тя е носила мерентовката в себе си и не работите в екип.

- Да, Хари. На път съм. Ще се чуем след като мине конгреса.

Фелиси затвори телефона, а аз оставих моя на масата до себе си, след като връзката прекъсна. Устройствата, чрез които разговаряхме, бяха от прикрита гореща линия, която имах с най-близките си подчинени, така че нямаше абсолютно никакъв вариант някой да проследи или чуе разговорите ни.

Дотук добре.

Хейли я няма вече.

Екзекуцията й можеше да се случи всеки момент, дори може вече да е сред мъртвите. Може би щяха да водят щателна проверка, което е по-лошият вариант, защото могат да надушат следите на Фелиси в натопяването й и могат да я онеправдаят. Бързата процедура се извършваше чрез моето съгласие. Щях да получа обаждане от секретаря на вътрешните работи на щата и да потвърдя, че давам съгласието си Хейлиър Холис да бъде служебно убита в името на добрите нрави между базите ни.
И всичко щеше да се свърши. Без съвест, Хардин, припомни си го.

- Ще ти кажа само едно - вратата на кабинета ми се отвори и трясна след себе си доста силно, въпреки тежестта си и непробиваемия материал, от който е направена. Чудесно, Джейс пак ще ми води лекции по хуманност и състрадание.

- Не, пак, Джейс.

- Напускам.

Моля?!

Джейс напуска?! Какво, по дяволите?! Той не може да го направи, не е в правата му. Няма да му разреша, няма да му разреша да напусне базата и работата си така лесно. Той не може да се откаже сега. Иначе... Следвайки кодекса.... Ще се наложи да го... Да го отстраня.

Господи, Джейс, защо, мамка му?!

- Заради Хейли ли е всичко това?

Октавите в гласа ми се покачиха драстично, опитах се да бъда спокоен, но зенниците ми се разшириха от ужаса на това убийство. Та Джейс ми беше приятел, как бих могъл да сторя това?!