Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

IV. Praegressus

Хейли

Бяха минали не повече от три часа след като Далия заспа в пълноценна почивка. Нощната лампа от моята страна все още светеше, а нейната бе отдавна изгасена.

Не се чуваше никакъв звук, перфектната тишина, която донякъде ме плашеше, явно се дължеше на звукоизолация.
Тялото на Далия спеше леко, при най-малкото помръдване леглото изскърцваше тихо и тя се обръщаше, готова да скочи и да се бие.
Думите й се въртяха в ума ми. Стигнах до извода, че тя се бе побъркала. Това момиче беше изгубило ума ми. В интерес на чисто хуманната истина, сигурно мозъкът й е бил промит чрез разни забранени химични вещества. Кой трезво мислещ човек би постъпвал като нея?! Този Бен, Джейс, Макейла и всеки, който видях тук, не са нищо повече от хладнокръвни зверове, готови да разскъсват, за да се предпазят. Те бяха същества, белязани от вечната агония на вината, нямаше никога да се измъкнат от нея. Съгрешения за победа или беше нещо повече? Дали изпитваха удоволствие при отнемането на човешки живот? Човечност им бе далечно понятие, сигурна бях. Макейла спасяваше животи. Но не пълноценните, за които човечеството трябва да се бори, а тези на хора, които отнемат правото на нормално живуващите. Всичко това обаче не бе по тяхна вина. Виновен бе този, разрешил им да отнемат, довел ги тук, накарал ги да еволюират в тези подчинени индивиди. Това ме караше да се замисля върху моя процес на еволюция. Еволюцията бе нещо прекалено непонятно за хората в това време.

Ние живеехме във време на анархия, постоянен страх, трепет пред многобройната им армия. Защото всеки знаеше, че рано или късно те щяха да дойдат и да счупят като нищо тънкия мир, който едва постигахме, с престъпността.
Навсякъде по останалия свят, по континенти и морета, се водеха битки за надмощие между силите. Там хората умираха ежедневно. Нямаха нормалният живот, който ни бе даден на нас, нямаха храната, която ни бе осигурявана, нямаха образованието и определено нямаха сигурността.

Тук, в Америка, бе остановен единственият мир в света. Тук живееха хората на земята. Останалото бе чудовища и рядко оцелелите войници от останките на държавните армии или илюзията, че това бяха армии. Сравнени с тях, тази шепа хора нямаха шанс да оживеят повече от минута на бойното поле. Бойните снаряди, роботизираните поданици и амунициите, които си набавяха по всевъзможни начини, превъзхождаха цялостно жалките подобия на военноморски и сухоземни сили.