Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XI. Supplicium

Хейли

Дръпнах белия чаршаф от леглото си, свивайки го на топка в едната си ръка. Не губих повече време и го притиснах към едното си бедро, така че цялата кръв да попие в плата. Не мога да повярвам, че пак се подредих така.

Ако смятах правилно, Дейвис щеше да пристигне всеки момент, повтаряйки все същото изречение относно безопастността ми по време на тренировки. Започвах да свиквам с това, както започвах да свиквам и с омразата на всички тук към мен. Първо, че Фелиси знаеше много добре колко по-добра е от мен във всичко, но пак решаваше да ме смазва. Бен мислеше, че аз съм на неговото ниво и затова се биеше с мен като с равна. Да бъда честна, този човек не ме научи на нищо, освен колко много ме мрази.

- Не ти ли повтарям постоянно...

- Знам, знам.

- Знаеш го, но не го проумяваш.

- Боже, разбирам го, но ти не разбираш мен. Как да ти обясня, че трябва да се науча?!

- Ако дотогава не умреш.

- Нищо ми няма.

- Чуваш ли се, по дяволите? Туко-що те простреляха в крака.

- Защото не внимавах.

- Изкара ли куршума?

- Бен го изкара.

- Сто процента съм сигурен, че го е направил по възможно най-болезнения начин.

- Тук си прав.

- Хайде, ще промием и превържем раната.

- Дейвис, трябва да съм готова за тренировка след десет минути.

- Ти наистина си луда! Не можеш да вървиш, няма шанс да отидеш на онази тренировка.

- Дейвис, не мога да я пропусна.

- Какви са пораженията?

- Не беше дълбоко, мина отстрани и беше на сантиметър от това да се размина само с ожулване. Хайде, ще бъда добре.

- Нека просто да го превържа, моля те.

- Само това.