Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XXVIII. Nobis

Хейли

Защо не отидох на тренировката, на която Хардин ме извика? По очевидни и общодостъпни причини - нямах желание да контактувам с Хари, Хари едва ли би искал да имаме нормален разговор, след като отново се бе върнал към фазата "бъди задник", чисто практически нямаше как да отида на извънредни занятия.
Замислих се за миг дали да не изтъкна тези обяснения пред него, но и двамата знаехме, че той имаше друго предвид. От опит бях научила, че на него не му харесва да се правя, че не разбирам за какво ми говори, когато имам ясна представа. Но тогава какво можех да му кажа? Не искам скандали с него, защото знам, че може да ме нарани словесно. Макар че от логическа гледна точка човек не наранява тези, които обича. Кога ли обаче каквото и да е свързано с Хардин е било логично? Той прави обратното и неочакваното абсолютно винаги. Този път не исках да заеквам или да си измислям извинения пред него, затова реших да кажа най-истинското, което нямаше да прозвучи сякаш се нуждая от ментална помощ.

- Знам, че го направи нарочно, но не исках скандали помежду ни.

- За какво говориш? Виках те на тренировка, защото ти се нуждаеш да наваксаш материала.

Оу. Добре, това звучи правоподобно.

- Наистина ли?

- Да, Хейлиър, за какво друго бих те извикал?

- Аз... Не знам - отговорих честно. Не знам какво си мислих. Че Хари няма да се откаже от мен така лесно? Че той не ми е повярвал вчера и всъщност е прозрял истината? Че на него му пука за мен и е готов да се бори за любовта си? Стига, Хейли, забравяш, че става дума за Хардин. Онзи Хардин, който ти ненавиждаше, който убиваше невинни хора, който те изпрати на сигурна смърт, който остави белези по тялото ти, който беляза и сърцето ти. Спри да се залъгваш, малко инатливо момиче.

Но същият този Хардин, за когото никога не си подозирала, че можеш да изпитваш някакви чувства, сега е в сърцето ти. И ти, Хейли, точно ти, знаеш, че безскрупулната му страна е само защитна обвивка. Знаеш, че на него му пука. Пука му за всичко и всички повече, отколкото би трябвало. Ти успя да видиш истинското му Аз дори и за малко, но това ти бе достатъчно, за да знаеш, че Хари има и добра страна. Светла, мила и любвеобилна страна, която той не показваше на всеки, но ако имаш късмета да бъдеш близо до него, наистина близо до него, тогава би разбрал защо душата му всъщност е толкова чиста и добра. Дори съвестта и вината да го убиват отвътре.