Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XV. Bonum nox noctis

Хардин

Бях на улицата, на която бях паркирал джипа, преди около час. Хейли започваше да изпада в безсъзнание и колкото и да й повтарях да остане будна, умората и болката от кървящата рана я преборваха. Имах комплект за бърза помощ в колата, но най-вероятно Бен бе сложил отрова върху куршумите и щом веднъж те имаха досег с раната, започваха да разяждат плътта. Имах преживявания с този вид патрони и не бяха особено приятни. Дори и да е само одраскана, раната се е инфектирала. Единственият начин да оправим това нямаше да й хареса, нито на мен. Все пак исках да я пазя жива, нали? С едната си ръка успях да открехна вратата и с крака си я отворих. Оставих я на задните седалки, подсигурявайки се, че раната на крака й е завързана с плата достатъчно силно, за да спре кръвта. Заобиколих колата и се качих на шофьорското място, палейки акумолатора с ключовете си. Обърнах колата рязко, причинявайки дим наоколо, и потеглих в обратната посока. Движех се с възможно най-високата скорост, на която колата бе способна. До базата имаше поне час или два път, а Хейли нямаше да оживее дотогава. Оставаше само един вариант, да я заведя в крайпътната станция, където бе останала първия път. Макейла щеше да се погрижи за нея, тя бе достатъчно добър лекар. До там щях да пътувам само около двадесет-тридесет минути и шансът тя да оцелее се покачваше значително. Излизайки от града, погледнах в огледалото за задно виждаме само за да я заваря вече в безсъзнание. Трябваше да се движа по-бързо, но не бе възможно. Бен сигурно е разбрал, че я няма и я търси. Не е предполагал, че тя е толкова умна, че да се измъкне. А и по бравата бе стреляно отвън, той знаеше, че някой я е измъкнал, но не знаеше, че съм аз, със сигурност не е предполагал как Хейли се е озовала в града и как е разбрала.

През целия път хвърлях погледи на раненото момиче отзад, надявайки се да е жива все още. Трябваше да потрае, нямаше как иначе да й помогна. Дано да бе достатъчно издръжлива. Знам, че болката е неописуема, защото сам съм я изпитвал. Когато наближих крайпътната база, се опитах да събудя Хейли, но това не се получи. Паркирах колата си отпред и побързах да я изведа. Охраната ми отвори вратите, гледайки ме с широко отворени очи, докато аз я носех навътре. Минах през главната зала и се качих в асансьора. Поглеждайки се в огледалото, осъзнах, че част от кръвта й бе по тениската ми. Най-вероятно не спираше да кръвотечението. Забелязох Макейла по коридора, разкарвайки се с някакви папки и бяла престилка. Извиках името й, а тя се обърна и ме погледна учудено, очите й разширявайки се при гледката.