Деца на Анархията - WATTYS WINNER 2017

XII. Mackenzy

Хейли

- Какво смяташ да правиш?

Попитах, като за първи път не можах да сдържа гласа си в нормален тембър. Очевидно, не бях спокойна покрай него и постоянните му изблици. Естествено, че аз бях тази, която ги предизвикваше, но как можех да се сдържа?! Той ме изнервяше и в онези моменти не разсъждавах трезво, думите излизаха през устата ми на ужасно бързи обороти.

Толкова много се надявах да блъфира, но май ударих дъното. Мисля, че му кипна от мен. И отново, аз щях да го отнеса. Във всеки случай, няма да му се дам ей така.

Огледах се наоколо за момент, но ключалката на вратата бе завъртяна, а щеше да ми отнеме часове да я отворя, сигурно тежи цял тон. Нямаше предмет, до който можех да се докопам и с който да ударя Хардин, така че, Хейли, разчитай на тези две ръце.

- Смятам да ти дам урок. Извини се, или наистина ще го сторя.

И това ме плаши достатъчно, но не и до степен да се извиня. Не съжалявам за нищо от това, което казах или направих.

- Няма.

Хардин се усмихна съвсем леко, по-скоро подигравателно, и обърна главата си на страни. Гледаше секунда в далечината с подла усмивка и някак си празен поглед. В следващия момент ме удари с такава сила, че не само залитнах и паднах на земята, ами се блъснах в стената зад мен. Едва реагирах, когато ме изправи на крака и ръцете му хванаха моите, извивайки ги болезнено зад гърба ми.

- Извини се.

Изръмжа за втори път. Но аз поклатих глава, защото силите не ми стигаха да говоря. Той сякаш се радваше на несъгласието ми и продължаваше да извива китките ми. Усещах как напрежението в костта ми става все по-голямо и по-голямо, докато той не спираше да ги притиска в противоположни посоки. Стисках зъби, докато едната не изпука глухо, не издържайки на налягането. Изкрещях от болка. Хардин пусна ръцете ми, но аз не можах да ги помръдна.

- Изви...

- Няма!

Той най-сетне се отдръпна назад. Застана на няколко крачки далечина и ме гледаше през цялото време, през което се свличах на пода, опитвайки се да мърдам китката си, която все още пулсираше от болка. Най-вероятно щеше да бъде наместена. Виждала съм как го правят. Трябваше да поставя едната си ръка от долната част и с другата да притискам. Проблемът беше, че другата е счупена. Най-вероятно ми трябваше алтернатива, като това да я поставя между коленете си.