Запасихме се с оръжия и муниции,качихме се в колата ми и тръгнахме.Ник въведе адреса на телефона си и пусна GPS-а.
Не след дълго спряхме пред един забутан бар.Когато влязохме вътре имаше един барман и един мъж на бара,нямаше никой друг.
Отидох при мъжа на бара и опрях дулото на пистолета ми в задната част на главата му.
-Ти ли си глупака,който изпраща съобщенията?-попитах ядосано.
-Здравей Бела.-този мъжки глас ми беше много познат,но от къде?
Мъжът се завъртя с лице към мен и тогава разбрах кой е и ми идеше да го фрасна.
-Какво искаш от мен Макс?-попитах го,пистилета ми още беше насочен към него.
-Теб разбира се.
-О,моля ти се.-казах аз и се изсмях.-Колкото ме обичаше ли?
-Този път съм сериозен.Помисли си.-отвърна ми и излезе от бара.
Не го последвах.Не смеех да помръдна.Усещах погледите на приятелите ми.Изгаряха гърба ми.
Без да кажа нищо излязох отвън и се разплаках.Обещавам ви повече няма да ме видите в такова състояние.
-Белс?-чух гласа на Кийра,но не и отвърнах.-Бела погледни ме.-поклатих глава.-Бела спри.Няма смисъл,Макс само те залъгва.Момчето,което наистина държи на теб е там вътре.-посочи вратата на бара.-Макс е боклук.
-Не знам какво да правя.-казах аз.
-Ами трябва да решиш преди да е станало твърде късно.
Права е Ерик наистина държи на мен,но още имам чувства към Макс.И да е боклук и да не е.
Изтрих сълзите си влязох в бара.Поръчах си една водка и седнах.Ерик седна до мен.
-Добре ли си?-попита ме той.
-Мхм.-измучах и отпих от чашата с водка.
-Сигурна ли си?
-Да,Ерик.Сигурна съм.
VOCÊ ESTÁ LENDO
Best Friends Forever
AçãoАз съм Бела,на 19 съм и живея с най-добрата ми приятелка.Тя е най-ненормалното същество на този свят (ще се убедите в това).И както във всяка история има момчета в които момичетата се влюбват,ми да и в тази е така.Въпроса е че не е от онези любовни...
