Best Friends Forever

34 глава

Дейвис яко нахока Ерик за тъпата му постъпка,но станалото станало.

Мина седмица от случката,цяла една седмица.Искам да се прибираме по-скоро вкъщи,но като гледам как стоят нещата не мисля,че ще е скоро.Колин ни следеше зорко какво правим,къде ходим и т.н.Особено мен.

-Белс,готова ли си?-попита ме Ерик.
-Дай ми 5 минути.

В момента с Ерик се оправяме и ще излезем с Ник и Кийра.Голям риск е,но не сме ги виждали от много време.

Сложих си набързо спирала и тръгнахме.

-Къде отивате?-спря ни Колин на вратата.
-Разходка и кафе.-усмихнах се аз.
-Добре.-отвърна ми той с недоверие и влезе в кухнята.

Излязохме и се качихме в колата ми.Бяхме намерили някакво забутано кафене,за да не ни открие Колин.След половин час пристигнсхме.Влязохме вътре и седнахме на маса в края на кафенето.

Дойде сервитьорката и си поръчахме.Докато чакахме с Ерик си говорихме за всякакви глупости и се смеехме.Изведнъж нечии ръце се обихва около врата ми в прегръдга.

-Ще ме удошиш.-засмях се.
-Тъпачко тъпа,не съм те виждала от 100 години.-Кийра продължаваше да ме стиска.
-И няма да ме видиш повече,ако не спреш да ме душиш.

Най-после ме пусна и станах и я прегърнах.Толкова време чаках да я видя.

След като се напрегръщахме с Кийра поздравих Ник и двамата седнаха на масата.

-Какво става при вас?-попита Ник.
-Нещата не са много добре,подозират ме заради ето този вдясно.-кимнах към Ерик.
-Признах си че съм виновен,ок?Спри вече да ми го натякваш.-изнерви ми се той.
-Ще ти го натяквам доживот.
-Хора,хора.Не сме тук за да се караме.-обади се Кийра.
-Права си.-продумах аз.-Какво става с вас?Справяте ли се като ни няма?
-Естествено.-усмихна се Ник.

И изведнъж усмивката му застина.Усетих как ми опряха пистолет в главата и с крайчицето на окото погледнах Ерик.Хванах го здраво за ръката.

-Вече няма къде да ми избягате.-чух познатия глас на Колин.