Best Friends Forever

35 глава

-Какво пък сега?-попитах без да помръдна,за да не ме застреля.
-Знаех си,че докладваш всичко на тези двамата.-пистолетът на Колин все още беше допрян до главата ми.-Стани и излез навън с мен.

Послушах го.Бавно се изправих и тръгнах пред него.Излязохме през задния вход на кафенето.

-Предаде ме.-отново ме подхвана Колин.
-Нищо не съм направила!-ядосах се.
-Внимавай с тона.Не забравяй,аз диктувам правилата.
-Вярвай си.

Тръгнах бързо към него и се опитах да му взема пистолета и му ударих един юмрук.Почти успях да му грабна оръжието,но тогава той натисна спусъка.

Приятелите ми и те се появиха,Дейвис също.

-На колене,Колин.-каза Дейвис,насочил пистолет срещу него.-На колене!

Ерик му взе пистолета и той нямаше избор и се предаде.

Това беше последното нещо,което видях.Събудих се в болницата.

-Здравей.-казах на Ерик,който седеше до болничното легло.
-Как си?-попита ме той.
-Оо,супер.-усмихнах се.-Ти как си?
-Ами,аз съм добре.Колин е зад решетките,дусиетата са ни чисти.

Тогава влезе някакъв доктор.

-Чудесно,будна сте.-прегледа ми картона,каза че след 2 дена ще ме изпишат и си излезе.

Няколко дена по-късно

-Хора предлагам ви нещо.-казах аз,бяхме се събрали вкъщи,за да отпразнуваме изписването ми от болницата.
-Да чуем.-обади се Кийра.
-Нека спрем да се занимаваме вече с тези неща.Писна ми.Искам да си завърша университета и да работя нещо нормално.
-Аз съм съгласен.-каза Ерик.
-И аз.-след него се съгласиха и Кийра и Ник.
-Нека започнем на чисто.-усмихнах им се и те ми отвърнаха със същото.
-Какво ще правим на Коледа?-попита Ерик.
-Нищо.-отвърнах аз.
-Как така?
-Така.

Станах и се махнах от стаята.Питате се,защо реагирах така?Малката ми сестра изчезна на 25 декември преди 3 години.Родителите ми се предадоха,отказаха се да я търсят.

-Може ли да вляза?-обърнах се и видях Ерик.
-Както искаш.
-Кийра ми каза,защо реагира така.Не знаех,съжалявам.
-Карай.Минало е.-прибложих се към него и го целунах.

Хееей хора аз се завърнах!!Какво мислите зс главата?