Best Friends Forever

24 глава

Изписаха ме от болницата и вече съм си вкъщи.Всички се събрахме в хола и аз набрах номера даден ми от агентите на ФБР.Пуснах високоговорителя.

-Знаех си,че ще приемете.-чух познатия глас на костюмар 1.
-Какво да правим Дейвис?-попитах преди да се е възгордял твърде много.
-Утре се отбийте в централата на ФБР,ще ви пратя адреса по-късно.
-Хубаво.

И затворих.След около час получих съобщение с местонахождението на централата.

                          ..............

-Кийра готова ли си?-изкрещях от долния етаж.
-Да,да.Дай ми 2 секунди.-извика тя.
-Трябва да тръгваме.-креснах отново.

Седнах на дивана и зачаках моткавата си приятелка.Има няма след 10-15 минути слезе.

-2 секунди,а?-казах иронично.
-Млъквай и да тръгваме.

Усмихнах се мазно.

Влязохме в колата ми и се запътихме към къщата на момчетата.Взехме ги и отидохме до дадения ни адрес.

Сградата не беше много ниска,но не беше и от най-високите.Слязохме от колата и влязохме в сградата.Беше пълна с костюмари,които ни гледаха накриво.

Качихме се в асансьора и натиснах бутона за 8 етаж,по инструкция на Дейвис.2,3,4...,8 етаж.Вратите се отвориха и всички пристъпихме напред.

Когато ни видяха насочиха пистолети срещу нас.

-Горе ръцете.-каза един от тях.
-Дейвис ни повика.-отвърна Кийра.
-Търсим ви от доста време и сега ни паднахте в ръчичките.-обади се друг.

Ако тези двамата са ни вкарали в капан считайте ги за мъртви.

-Затваряй си устата Харви.-каза Дейвис,когато дойде.-Здравейте,деца.
-Дейвис,знаеш кои са.-отвърна му този Харви.
-Свали оръжието и се разкарай.

Той го послуша,но продължаваше да ни гледа злобно и с недоверие.

-Елате с мен.-каза Дейвис.

Тръгнахме след него и аз се спрях до Харви.

-Не сме приключили с теб.-прошепнах му и му намигнах.
-Дейвис!-извика той,когато се отдалечих от него и се изписа усмивка на лицето ми.

Влязохме в някакъв кабинет,предполагам беше на Дейвис.

-Къде е Уинстън?-попитах.
-Ще дойде по-късно.-каза Дейвис.-Както и да е.Ето това е целта ви.-пусна прожектора и спусна щорите.-Последно е забелязан на Гейтроуд и е бил в хотел близо до Центъра на града.Имаме информация,че е звънял на този номер.-подаде ми едно листче.-Разговора е бил кратък,но достатъчно дълъг,за да разберем къде е бил и къде ще бъде тази вечер.
-Добре,пратете ми всичко на телефона.-казах аз.
-Дадено.-отвърна той.-Ето ви и копия на всичко,което знаем за него.

Кимнах и излязохме.Отидохме в къщата на момчетата да се стягаме за довечера.Ерик ме дръпна встрани.

-Да?-казах въпросително.
-Много се уплаших,че ще те изгубя.-имаше доста загриженост в погледа му.
-Аз съм костелив орех.
-Знам,но все пак.-продължаваше да ме гледа с онзи поглед.-Ти си моето момиче и се притеснявам за теб.

Усмихнах се и Ерик ме целуна.