Best Friends Forever

8 глава

Така се бях опулила,че имах чувството,че очите ми ще изскочат.Не искам да знам как съм изглеждала отстрани.Имам брат!?И никой нищо не ми е казал!?

-Какво?-успях да кажа след дългото мълчание.
-Истина е Бела.-потвърди баща ми.
-Защо не ми казахте?
-Когато брат ти се роди,не бяхме готови да станем родители и се наложи да го оставим в дом за деца.Един ден го намерихме,но той беше при много добро семейство и решихме,че за него ще е по-добре да остане при тях.-каза майка ми.
-Аха.-изпитвах гняв и аз не знаех защо.
-Ядосана ли си ни?-попита баща ми.
-А ти как мислиш?-отвърнах му аз.-Аз ще си тръгвам.

Майка ми тръгна да казва нещо,но вече бях с гръб към тях и излизах през входната врата.Качих се в колата ми и тръгнах да се прибирам.Докато карах телефона му звънна.Непознат номер.

-Ало?-казах ядосано.
-Истината шокира ли те,скъпа?-чух от другата страна на линията,много добре познах този глас.
-К'во искаш Дилън?
-Нищо сестричке.-смееше се той.
-Гледай да не ми звъниш повече.-казах и затворих.

Прибрах се вкъщи и тряснах вратата.

-Ти луда ли си бе брат!?-каза Кийра.
-Млъкни.-отвърнах и отидох до кухнята за водка.
-Вашите казаха ли ти кой е...
-Той ми е брат.-казах простичко и отпих от чашата с водката.
-Моляя!?-кресна Кийра.
-Само не викай в ухото ми.

Кийра остана в шок,не казвам че и аз не съм,но поне не го показвам.И през входната врата връхлетяха Ник и Ерик.Офф.

-К'во стана?-попита Ерик.
-Той ѝ е брат.-съобщи Кийра.
-Мерси,че отговори вместо мен.-казах и отпих пак от чашата ми.
-Какво ще правим?-попита Ник.
-Нищо.-отвърнах аз.

Нищо не можеше да се направи.Можеха само да седят и да пият с мен,това и направиха.Наредихме се всички на дивана,пихме и гледахме телевизия.

По някое време сигурно съм заспала,защото когато телефона ми звънна ме събуди и бях в стаята си.

-Ало?-казах сънено.
-Здравей,сестричке.-разбира се,че пак беше Пол.
-Пак ли ти?К'во искаш?
-Искам да ми помогнеш,сладур.-каква помощ пък сега?-Нямаш избор държа приятелката ти.