27 глава

142 10 0
                                    

Няколко дена по-късно все още обмислях варианта да се присъединя към Колин.Всеки ден гледах бележката с телефонния номер.Телефона ми ме извади от мислите ми.Погледнах,Дейвис ми звънеше.Вдигнах.

-Ало?-казах аз.
-Провалили сте се.-чу се гласа му от другата страна на линията.
-Не считай това за провал,скъпи.-изстрелях с онзи мой надменен тон и затворих преди да е казал още нещо.

Оставих мисленето за предложението на Колин за по- късно.Умирам от глад.Слязох долу в кухнята и какво да видя,двамата тъпанари пак са тук.

-Охо.-поздрави Ник.
-Не съм в настроение.-отвърнах му.
-Оо,съжалявам.Не исках да ядосам принцесата.-засмя се той и го залепих за стената.Яко се ококори.
-Бела,моля те.-каза Кийра всякаш вече и беше писнало от мен.

Пуснах Ник,взех си един снакс от шкафа и се върнах в стаята си.Не ми беше до никой,по-добре ми е в момента да си стоя сама.

Лежах си и си гледах телевизия,когато чух да се чука на вратата.Не си направих труда да стана и да отворя,този който тропаше сам си влезна.

-Може ли да вляза?-попита Ерик.
-Ти вече влезе.-констатирах.-Какво искаш?
-Да поговорим.
-За?-повдигнах вежди.
-За всичко.За нас.
-Цялата съм в слух.-спрях звука на телевизора и зачаках Ерик да започне да говори.
-Не те разбирам.-погледнах го въпросително.-Показваш,че имаш нещо към мен и в същото време ме отблъскваш.Кажи ми искаш ли да си с мен или не?
-Ами,аз...такова...Ерик...-за първи път си глътнах граматиката.

Той се стрелна към мен и ме целуна страстно,отвърнах му.Не се дръпнах.Оставих чувствата да се излеят.

-Какъв ще бъде отговора ти сега?-попита ме той след като се отдръпнахме един от друг.
-Мисля,че знаеш.-целунах го този път аз.

Той се усмихна широко.Беше наистина щастлив.

Гледна точка на Ерик

С Бела стояхме до късно.Говорехме си,смяхме се,ядохме,гледахме телевизия и по едно време ми се стори,че тя заспа.Прегърнах я и затворих очи,но не можех да заспя и аз не знам защо.

След известно време тя махна ръката ми и тихо излезе от стаята.Погледнах часовника,3 сутринта.

Слязох надолу по стълбите и я видях как излезе от къщата.Взех ключовете си и когато отворих входната врата видях само колата на Бела как се изстреля по улицата.

Веднага се качих в моята кола и тръгнах след нея.Тя спря до някакъв парк,слезе и отиде при двама мъже.Ядосах се,веднага изскочих от колата и отидох при тях.

-Какво става тук?-попитах аз.
-Бела е вече с нас.-мъжът,който ми отговори беше Колин.

Ето я новата глава ❤ Как мина първия ви учебен ден?

Best Friends Forever Donde viven las historias. Descúbrelo ahora