Best Friends Forever

37 глава

Гледах я и не вярвах на очите си.

-Къде беше до сега!?Побъркахме се от притеснение.-прегърнах я и се разплаках,нещо нетипично за моя милост.
-Искаш ли да знаеш къде бях?-попита ме тя и аз кимнах.-Обучавах се да мога да те убия.-стана и насочи пистолет срещу мен.

Така се опулих,че чак очите ми щяха да изскочат.Не можех да осъзная какво се случва в момента.Малката ми сестричка,която не бях виждала толкова време е насочила пистолет срещу мен.

-Бела?-когато се обърнах видях,че Ник стои на вратата.
-Не мърдай,да не застрелям и теб.-каза Катерина.
-Добре,добре.
-Защо правиш това в момента?-попитах я.
-Нашият брат ми отвори очите за теб.

Глупавия Пол,винаги ли трябва да е замесен навсякъде?Сега е настроил сестра ми срещу мен,глупак.

-Кат,моля те.Остави оръжието и нека поговорим.-помолих я искрено.
-Не!Ти не си ми сестра!-извика тя.

Това ми разби вече тотално сърцето.Няма какво да губя вече,ще се опитам поне Ник да предпазя.

Станах рязко,за да преборя Катерина и да и взема пистолета.Докато се боричкахме за него се чу изстрел,тя спря да се бори.Не,не,не!

От цялото това нещо съм я застреляла с нейния пистолет.

-НЕЕЕ!-заплаках по-силно и легнах върху нея.

Ник дойде до мен и сложи ръка на рамото ми.

-Много съжалявам.-промълви той едва едва.
-Малката ми сестричка...-продължавах и не спирах да роня сълзи.
-Хора,ченгета!-влезе в стаята Ерик с гръм и трясък.
-Махайте се...Изчезвайте!-извиках аз.

Ник излезе,но Ерик остана при мен.

-Ерик,махай се.-продължавах и продължавах да рева.
-Погледни ме.-не го направих.-Погледни ме!-и завъртя главата ми към него.-Тръгвай няма да те оставя тук.
-Не мога.
-Можеш,ще избягаме някъде надалеч.

Накрая ме съгласи хвана ме за окървавената ми ръка и ме завлачи навън да излизаме,оставяйки безжизненото тяло на Катерина лежащо посредата на стаята.

Това е последната глава благодаря ви,че през цялото това време четохте ❤ Надявам се да ви е харесала историята ❤