*20 дни по-късно*
20.07.2016г.
-Добре,до колкото разбрах в моята кола ще сме ние с Марина,Хари и Таня.-говореше Бен.
-Ами аз?-попитах ги. Не исках да съм с Ник!
-Съжелявам ,но ти трябва да си с другите.-съобщи ми Бен и се усмихна тъжно.
- Окей,няма значение!Слагайте куфарите и да тръгваме.
Ник отвори багажника и аз понесох куфара си към колата,но беше адски тежък.
-Да ти помогна?-попита ме Ник,докато ме гледаше как си "влачя" куфара.
-Мога и сама!-казах,с безизразен тон.
-Хаха да бе!-измя се , и дръпна куфара от ръката ми,беше сложил онази идиотска усмивка,по която се разтапях!
Докато се усетя Дан и Ема вече се бяха настанили отзад,което значи,че аз трябва да седя до Ник.
Всички се бяха настанили по колите,реших и аз да седна. Седнах и си сложих колана. Усещах така познатия аромат на Antonio Banderas. Той увеличи музиката и натисна газта - знаеше,че обичам високите скоросто,но този път щях да се правя на незаинтригувана.
-Намали музиката и скороста!-"заповядах" му аз докато гледах през прозорчето си.
-Сериозно? Сори мацка,но не става!-мацка ли ме нарече? На интересен ли се правеше?!
-Рая! Да не си ме нарекъл повече така!-казах с същия безизразен тон.
-Мацка. -засмя се
Най-накрая пристигнахме. Хотела е невероятен. Слязох от колата и тръгнах към багажника,но забравих,че Ник трябва да го отключи. Той дойде до мен,бяхме рамо до рамо. Взех багажа си, и се одръпнах за да изчакам другите и да влезем.
Докато чаках,минаха две момчета които ме огледаха.
-Леле Райче,от 5 минути си тук,а вече имаш обожатели.-изписка Ема. Сякаш го правеше нарочно. Винаги когато Ник е около нас ,тя започва да ми говори за момчета.
-Стига Ема.
-Да не би да лъжа? Изпиваха те с поглед.
-Млъквай! Хайде влизайте. -Добър ден. Имаме резервация на името на Бен Кларксон.
-Да. Стаите ни са двойни и трябва да се разпределите по двойки за да ви дам ключовете.
-Така. Хари?-застанах пред тях и започнах да ги питам един по един.
-Аз съм с Таня!
-Окей. Бен с Марина нали?
-Разбира се!
Огледах се за Дан,но той отиде до колата - което значи,че трябва да питам Ник.
-Ник ти си с Дан.
-Мхм.
-И аз и Ема.
-Можели да ни дадете ключовете.
-Заповядайте ,всички сте на един етаж!
Раздадох ключовете на всички. Аз бях стая 455, Бен -452,Хари-453 и Ник -456.
-Така банда до 1 час всички трябва да сме готови за обяд! Среща тук след 1 час.
Влязохме в стаите. Нашата е много красива.
-Уау. Рая добре,че ти избра хотела и стаите!-говореше Ема докато се оглеждаше.
-Хайде разопаковай си куфара.
Отворих моя куфар и извадих къси панталони и потник. Влязох в банята, пуснах косата си,сложих фон-дьо тен,малко коректор,молив,спирала,много тънка линя очна линя, и съвсем лек червен гланц. Сложих гланца,защото не блести а и е червен,но както казах сложих,минимално количество.
-Ем аз съм готова!
-Добре влизам да се изкъпя.
Подредих дрехите си в гардероба,и включих климатика. Погледнах часовника - 13:45,което значи,че остават 15 минути до обяда.
Ема излезе от банята и започна да се оправя.
Бе станало 14:05.
На вратата се почука,отидох да отворя.
-Казвай!-попитах стоящото срещу мен момче.
-Закъснявате!
-Аа Ник извинявайте,аз забавих Рая. - каза Ема като застана до мен.
Излязохме от стаята.
-Така банда сега сме към 1-вия етаж!
-Сър да,сър!-Бен - лигльо.
Слязохме в ресторанта,поръчахме си и започнахме с храненето.
-Рая завиждам ти!
-За?
-Тия двамата не спират да те гледат!
-Ем луда ли си? Трябва ти психиатър.
-Аа не на мене тия. Виждам,че и ти им хвърляш по някой поглед.
Господ ми свидетел,че в такива моменти искам да убия Ема! Но, пък ми хареса погледа на Ник. Усещах,ревността му. Не,че аз не ревнувах де. Колкото и да се опитвам да го забравя,все нещо де случва и всичките ни спомени - добри и лоши,изникват в ума ми,така сякаш вятър повява купчина листа и те се разпиляват.
