На вън се стъмни,а аз и Дан пушехме на балкона.
Видяхме едно момче да се приближа към момиче.
-Какво прави тоя?-погледнах към Дан.
-Не се занимавай да не си създадем проблеми!
-Ама Да...това е..
-Рая-довърши той.
И двамата хукнахме на долу,видяхме Бен,но не му казах нищо,защото отлично знам колко я обича и ще пребие това копеле.
Слязох ме видях,как това копеле дръпна Рая за ръката,при което тя го изпсува.
-Разкарай се.- казах и го бутнах от Рая.
-Ти се разкарай.
-Ако ти е мил живота,махай се.-щях да го пребия ако не бяха Рая и Дан.
-Хайде брато остави го.
Тръгнахме нагоре,към асансьора.
-Нямаше нужда да идвате,щях да се справя и сама.
-Да бе нали?-попитах я със сърказъм аз.
-Добре аз слизам тук и ви оставям да се оправяте.
Дан спря на 2-рия етаж и ни остави сами,трябва да изкачва 4-ри етажа, много добър приятел е.
-Защо се държиш така?
-Казах ви,че нямаше нужда да слизате! Щях да се оправя и сама!
-Да бе нали? Ти да не мислиш,че тоя е искал да си говорите?! Най-много да те изнасили и захвърли някаде.
Тя стоеше и ме гледаше.
Асансьора спря и тръгнахме към стаите си,но преди да влезе я дръпнах и влязохме в моята стая.
-Какво искаш?-попита ме тя когато видя,че заключвам.
-Кога ще спреш да се правиш на безтрашното момиче?-попитах я,а тя просто стоеше и гледаше пода.
-Държиш се с мен,гадно заради момичето с което се запознах.-тя ме погледна и сложи една усмивка.
-Ревнуваш!
-Да бе.
-Ревнуваш,видях как я гледаш.
Тя се доближи към мен и сля устните ни. От начало не можех да реагирам и по тази причина не й отвръщах. Явно усети това и започна да се отдръпва, но тогава аз се усетих и я придърпах по-близо до себе си.
-Извинявай.-каза тя и тръгна да се дърпа.
-Няма за какво да се извиняваш!
-Не,Ник това беше грешка.
-Стига,нищо не е грешка! И двамата знаем какво искаме!
-Не. Грешка е,забрави го.
-Рая що за игра е това? Целуваш ме а след това казваш да забравя, въпреки,че знаеш какво изпитвам към теб.
Рая ти си една от най-скъпите ми хора,но никой не би издържал на това!
Излязох на балкона,а тя отиде в стаята си.
*Гл. Точка на Рая*
Чувствах се ужасно,заради сцената преди малко. Наистина постъпих ужасно. Реших да отида му се извиня - отново.
Пооправих косата си и тръгнах към стаята му,помислих дали да почукам,но не почуках а направо влязох.
Заварих Ник да седи на леглото си,а до него онова момиче. Той беше положил ръце на коленете си,а тя сложила ръката си на рамото му. И двамата приковаха погледите си в мен.
- Извинете,трябваше да почукам. Ник исках да ти се извиня за преди малко,не исках да прозвучи така.
-Окей няма нищо.
Излязох и вътрешно се проклинах,че се върнах да му се извиня. Щях да му се извиня и да му кажа,че аз също имам чувства към него и да му простя,но той веднага си извика онази. Добре ,че не направих тази грешка! Край! Започвам на чисто! Трябва да го забравя вече и да продължа!
..............………………
Събудих се от слънчевите лъчи навлизащи в стаята.
Станах и се отправих към банята за сутрешните си процедури,когато свърших нанесох малко фон-дьо тен на лицето си, след това малко пудра,молив,този път реших да не слагам очна линя. Облякох синьо-зелени панталонки и жълта ризка която набутах в панталонките.
