*Неутрална гледна точка*
Утрото настъпи. На вън капки дъжд се сипеха,а небето се бе намръщило. Всички вече бяха будни.
Рая обличаше своя тоалет който се състоеше от спортен екип Adidas и черни кецове също Adidas.
Тя прибра косата си,и реши да излезе за да не кара другите да я чакат.
Веднага щом излезе от стаята си,очите й зърнаха седящите около малката масичка момчета а срещу тях момичето което Рая мразеше.
-Добро утро. - каза момичето като седна до приятеля си.
-Добро утро. - отговори Ник като дари момичето си с целувка по бузата.
- Аз съм Кейла приятно ми е. - усмихна се момичето като подаде ръката си на Рая.
- Рая.-представи се простичко като пое ръката й от учтивост.
-Хари ти как си? - засмя се Рая.
-Хаха много смешно. - нацуписе на свой ред Хари.
-А Дан къде е?
- Когато се събудих той вече бе станал,и стоеше под душа ,а водата беше адски студена! Последно седеше на балкона. - обясни на бързо Ник и целуна Рая отново.
-Ще отида да го видя. - опита се да се отдръпне момичето.
-Остави го ще се оправи.-протестира Ник като затегна хватката си около кръста на зеленоочката.
-Стига, сега се връщам. - тя се отдъпна и тръгна към стаята на горкото момче.
- Е аз тръгвам,ще се видим пак.-каза Кейла.
- Чао.-казаха всички заедно.
Момичето тръгна към приятелите си.
- Кои са тези?-попита най-добрата приятелка на Кейла - Джесика.
-Нали ти казах за Ник. Това са приятелите му.
- А момичето което седеше до него?
-Това е приятелката му.
-Има приятелка? Съжелявам Кей.
-Спокойно , не вярвам да се задържат много, ако ме разбираш.
-Кейла не си и помисляй!
-Стига Джес ще бъде забавно!
-Какво ще правим сега? - попита Рая.
-Закуска! Част 2. - отговори й Бен.
-Ама ние тукощо закусихме! Хайде да се поразходим.
-Аа Райче навън вали като изведро,гърми ужасно страшно,а сигорно ще започнат и светкавици. Искаш да умрем някъде ли? - констатира Ина.
- Инче не бъди такава песимистка! Няма да ходим пеша - с колите.
-Аз съм съгласен за разходка с колите. - съобщи Ник.
- Ами тогава хайде. - "подкара" ни Ина,и всички се запътихме към паркинга.
-Райче ти си при мен нали? - захили се Бен.
-Съжелявам,днес ще ти я отнема! Ти си имаш Марина. - Отговори му Ник вместо Рая.
Рая се качи в колата на Ник,другите също се качиха и тръгнаха.
*Гл. Точка на Рая*
Седнах до Ник, и той потегли. Зад мен е Ема а до нея Дан. С нея все още не си говорехме,и нямаше да й проговоря скоро! Много ме обиди.
- Дан , на теб сутринта кой ти даде лекарсвто? - попита Ема.
-Рая.
-Ооо. Само сте си менкали лекарства или? - окей как може да си помисли това?
-Аз си имам мое момиче,и не се интересувам от други! - тя обърна главата си. Напрегнах се и явно Ник забеляза това , защото сложи ръката си на бедрото ми и ме погледна.
-А на теб толкова ли няма кой да ти обърне нужното внимание , че се занимаваш с живота на другите? - попита я, отново Дан.
Тя просто мълчеше. Стигнахме до един мол и спряхме.
След като и другите слязоха се събрахме.
- Така ние отиваме да гледаме филм! - съобщи ни Хари,като придърпа Танчето до себе си.
-Окей оправяйте се , ние с Рая имаме работа. - каза Ник и ме задърпа напред.
-Бебче каква работа имаме? - попитах го.
-Ще си измислим нещо.
-Лъжец.
-Малката , да си лъжец е изкуство,да си първокласен лъжец е дарба! - каза и ми намигна,след което ме целуна, но нарочно се отдръпнах.
Влязохме в мола и тръгнахме към магазините. Видях фризьорски салон и ми хрумна идея.
-Ник хрумна страхотна идея!
-И каква е?
- Ще си направя омбре!
- В никакъв случай!
-Да бе, сякаш теб ще питам. -Така значи? Окей ако си направиш омбре , ще скъсаме! - погледна ме сериозно и наистина си личеше,че не иска да го правя.
-Стига де бебче. Какво толкова като си направя?
-Косата ти си е страхотна и без тези глупости!
-Ник моля те.
-Добре прави каквото искаш,но без мен!
Пусна ръката ми и тръгна към първия етаж , а след това към изхода. Последвах го,вече бе слязъл на паркинга , и ето че най-накрая успях да го хвана.
-Ядосваш се бе причина. - казах и намалих дистанцията драстично като сложих ръцете си на гърдите му и се загледах в невероятните му очи.
-Не искам да правиш това!
-Значи не искаш да съм щаслива?!
-Приемай го както искаш! - тръгна да се дърпа , но аз отново се приближих.
-Добре , няма да правя нищо!
Усмивка се появи на лицето му.
-Обещаваш?
-Да!
-Сладурче мое. - целуна ме и пак тръгнахме на горе.
-Ами тогава ще си направя татос.
-Забравяш за мен!
-Ама защоо?
-Да не си посмяла! 1 -во Много боли. И 2-ро тялото ти си е божествено без да го рисуваш!
-Сериозно ли?
- Разбира се! Ти си момичето с най-красиви очи,коса и тяло! Е и крака де!
-Мръсник!
-Но принадлежиш на този мръсник , не на който и да е друг!
-Не принадлежа на никого!
-Освен на мен! Ако някой те докосне , ще намрази родителите си ,че са го създали!
-Оооуу чуствам се специална.
-ТИ СИ!
Целуна ме леко и се запътихме към Mc'donalds.
Решихме да си вземем храна за вкъщи и да се приберем в хотела. Взехме картофки няколко сандвича ,кола , чипс.
Ник потегли и след 5 минути вече бяхме пред хотела. Тъкмо излизах от асансьора и срещнах Крис.
-Хей Крис , как си? -попитах го, а Ник тръгна напред.
-Аз съм добре , а ти къде изчезна,след като се скарах с онова копеле?
-Амии,всъщност онова копеле е бившето ми гадже и по тази причина той те удари,та след като се сбихте трябваше да го оспокоя,дойдохме тук и говорихме,разрешихме си проблемите и сега отново сме заедно. - казах му защото бях длъжна. Зачаках реакцията му.
-Как така си с това копеле? В този момент Ник се върна и застана до мен.
-Мери си думите! Сега няма кой да ме спре. - заплашиго Ник , като ме хвана за ръка.
-Начукай си го. А ти Рая не си губи времето с тоя.
Видях как Ник се напрегна, и инстинктивно го хванах за лакатя.
-Крис не ми трябва мнението на хората,още по-малко за любовния ми живот! - той се изсмя и си тръгна.
- Ще го пречукам! - Ник стисна ръцете си.
-Зарежиго.
-Тоя идиот те харесва , не виждаш ли?!
-Това няма значение. Важното е ,че аз харесвам теб и съм твоя не негова! -той се усмихна сладко и сля устните ни.
-Винаги намираш думите с които да ме успокоиш!
