YEARNING: Agent's life

Chapter 4 - Единствена по рода си

***

Потта се стичаше по челото ѝ. Тялото на Аманда отново гореше от тръпката, която изпитваше всяка ранна сутрин, когато преполовяваше квартала. Погледна към ръчния си часовник. 5:31 чaсa.

Не можеше да стои на едно място, макар и до мисията да оставаха точно два часа. Трябваше да потисне тръпката. Да се опита да контролира гнева, който беше превзел тялото ѝ още от снощи вечерта. Йосиф прекалено много бе влезнал под кожата ѝ и това твърде много я тревожеше. А тя мразеше да бъде зависима от някого. Особено от баща си, от когото се бе отрекла още преди години.

Щом се прибра от сутрешния джогинг, не пропусна да си вземе един студен душ, с който трябваше да закали пламналите си мускули. Телефонът ѝ извибрира, когато вече си наливаше от силното черно кафе. Сбръчка вежда и го захвърли настрана без дори да поглежда който изобщо благоволеше да я тревожи в шест сутринта.

Нахрани пухестия си домашен любимец и погали меката му козина. Щеше да ѝ липсва, но дългът към страната я зовеше. Макар и да не беше особено на себе си след разговора с небиологичния си баща, Аманда направи всичко възможно, за да разкара мъчителните спомени от главата си. Не искаше да обръща внимание на травмите от миналото точно сега и подредбата на оръжията в куфара, с който щеше да замине, ѝ помогна да насочи мислите си в друга посока. После го затвори и облече елегантните си черни дрехи, с които по традиция започваше всичките си мисии.

- Забранявам да разкъсваш Ерън, Лео. Бъди добро момче. – Погали зверчето още един път в отчаяни опити да излее цялото си напрежение върху повърхността на меката му козина. Защото това определено ѝ действаше по този начин, макар и днес методът да не сработи.

Мелодичен шум огласи целия апартамент. Това я озадачи. Не очакваше гости, а с Джон и момчета щеше да се срещне на летището. Веднага грабна първия нож, който завари на барплота и го скри зад гърба си. Внимателно натисна дръжката на вратата готова да нападне натрапника във всеки едни момент.

"По дяволите, Йосиф! Ако си ти, този път вече ще те убия!" Следа от него обаче нямаше. Вместо това на негово място се озъртаха чифт кафеникави ириси.

- Джон! – възкликна и разтвори врата, за да може да престъпи през прага. – Какво търсиш тук? Имахме среща!