Chapter 25 - Незаконна справедливост

1.4K 74 36
                                    


***


7:57 след обяд около 13 часа по-късно;

Някъде в Северозападна Русия

- Субект 314, вие нарушихте клетвата си за преданост към тази организация. Пренебрегнахте най-важното правило, което ви беше поставено като единствен ултиматум за свободата ви. Как ще обясните това? – Мъж на средна възраст седеше срещу нея и търпеливо прелистваше досието ѝ.

- Обучена съм да преценявам добре рисковете, които поемам. Този път обаче, не съобразих отдадеността си към руския шпионаж.

Всеки до един от присъстващите, в една от залите за военни действия на агенцията, беше вперил погледа си в младата дама. По лицата им се четеше мнителна гримаса, а по нейното – пълно нехайство. И пет пари не даваше, че разговаряше с високопоставени фигури, държащи цяла Русия в ръцете си.

- Субект 314, – Савицки отново заговори и настоятелно повдигна леко посивелите си вежди – всички в тази зала искаме да чуем конкретен отговор!

- Простете, но не мога да обясня действията си по друг начин.

Пълна тишина. Един привидно по-възрастен господин стана и стройната му фигура плавно се запъти към младата дама. Приближи се до нея, после я обиколи, оглеждайки я внимателно от глава до пети. Върна се на началната позиция и застана плътно пред погледа ѝ. Очите им се сканираха едни с други. Фобс веднага го позна. Владимир Иванович. Един от представителите на Ордена и този, който ѝ бе нанасял толкова много болка преди време.

- Тренирана сте по начин, по който малцина са. Всъщност такива като вас могат да се преброят на пръстите само на едната ми ръка. – Ментовият му дъх с примеси на водка се забиваше право в сатененото ѝ лице, но така или иначе не си позволи да реагира по никакъв начин. Нямаше да допусне тази грешка отново. – Не искам да го вярвам, но фактите сочат само в една посока. Изгубила сте контрол над емоциите си. Така ли е, агент Фобс?

- Казах, че не съм в състояние да дам конкретен отговор. Готова съм да поема всяко ваше наказание, но моля ви, не ме питайте нещо на което не мога да отговоря!

Краката ѝ бяха стъпили здраво на земята, а тялото – бе изпънато като най-прецизната струна. Никаква емоция не се прокрадваше по линиите на лицето ѝ. Всичко, което правеше бе да гледа настоятелно врага в очите и да премисля многократно възможностите... много внимателно.

YEARNING: Agent's lifeWhere stories live. Discover now