YEARNING: Agent's life

Chapter 22 - Обречени на миналото

***

- За пореден път ми се бъркаш в работите! – кресна и разбута застаналите хора пред баща си. Пред Йосиф. – Започвай да говориш, защото няма да чакам Себастиян да го направи. А аз лично ще те убия! И какво, по дяволите, търсиш в Мадрид?

Спря и токчетата ѝ се забиха точно пред тялото му. Някогашното спокойствие напълно се беше изпарило от красивото ѝ лице. Не искаше нещата да протичат по този начин. И въпреки че притежаваше властта и контрола на един напълно свободен и независим човек, все пак имаше неща, за които би се хвърлила в самия огън.

- Проследих те веднага, след случката в Ню Йорк – проговори накрая. Едвам успяваше да сдържи вълнението си, че я вижда невредима. Особено сега, когато се бе укрила от "руските другари". – Оставете ни сами.

Завъртя погледа си към един от хората си и му кимна. Даде му знак да напуснат помещението, което бе наел специално за случая. Това, което предстоеше да ѝ каже не беше никак добро и Фобс го знаеше.

- Истина е. Искат да го стартират. Проектът "стоманената дама". – Краката ѝ веднага изтръпнаха, но влиятелната ѝ стойка не успя да се пречупи. – Спонтанното ти бягство ги ядоса, Аманда. Не трябваше да го правиш.

- А ти какво би направил на мое място? – Йосиф млъкна за миг и я сканира от глава до пети. – Отново провали плановете ми само за да ми кажеш това? Не си ли чувал за телефон?!

- Ако ти го бях казал по телефона, сега вече щеше да си на първия полет за Русия. Добре знаеш, че с Ордена шега не бива!

- И пет пари не давам!

Годините. Всичките проклети години, които преживя на онова място в пустата Русия бяха белязали живота ѝ с неизлечими рани. Една от всички тях обаче, беше най-травмираща. Ненавиждаше всеки един от тях, макар и добре да знаеше, че не би могла да се отърве от тях просто така. Необузданата ѝ психика и всяко едно нейно дръзко движение никога не биха могли да бъдат копирани. Никой не беше като нея. И те я бяха превърнали в това. Експериментът, който прослави цялата им работа. Експериментът, който все още имаше душа вместо папка пълна с команди в ръцете си.

- Все ще измислим някакъв план...

Фобс махна с ръка.

- Задръж! Моля те, задръж за момент! – Не можеше да прозре наглостта, с която Йосиф все още държеше като неин баща. Нещата сега бяха различни. – Не съществува нещо като "ние"!