Chapter 3 - Сложно нещо

2.4K 132 14
                                    


Сан Франциско
- щата Калифорния, САЩ
5:40 след обяд


- Не , моля ви! – изрева безнадеждно мъжът. – Не ме наранявайте, сър! Кълна се ,ще ви донеса парите възможно най-скоро!

Единият охранител тъкмо го беше стоварил на земята. Горкичкият Томас Страйт. Пак я беше загазил. Но така му се падаше щом се замесваше с неправилните хора.

- Млъквай! – извика побойникът. – Сър, какво дa правим с него?

До огромните прозорци нa помещението, стоеше млад широкоплещест мъж. По лицето му играеше една лукава усмивка, докато в ръката си държеше чаша с добре отлежал скоч. Вниманието, което хората трудно си печелеха от негова страна, сега бе приковано върху стичащите се капки дъжд по голямото стъкло пред него. Жаркият му поглед проследяваше всяка една мокра диря, спускаща се по прозрачната плоскост.

- Колко струва думата на някой като теб, Страйт? – Нададе крачка и бавно се приближи към клетия мъж. Острият му дрезгав глас, съчетан със спокойна нотка имаше способността да остави очакванията на хората в пълна неизвестност. Той беше повече от просто непредвидим. – Парите да са ни проблем в свят като този. Не се интересувам от тях. Но кажи ми, какво те кара да мислиш ,че съм толкова жесток, за да те убия?

-А-аз... – Страйт преглътна шумно. Знаеше с когото разговаряше все пак. Даваше всичко от себе си, за да се държи възможно най-пристойно. – Не се носят хубави слухове за вас, сър.

- О, Томас! – Влиятелната престъпна фигура застана пред тялото на този който не беше спазил думата си, като един лек кикот се разнесе из стаята. Всички в помещението настръхнаха. Беше неговият смях. – Много се ядосвам, когато нещо е извън моята дума. Може би това си чул най-добре за мен.

- О-о-обещaвaм – заекна и заби в една тоналност – ,че ще върна парите след месец. Давам ти думата си!

- Никой не ми поставя срокове! – Мафиотът нададе тон, след като приглуши лекия си смях. – Държа на своето, но тук не става въпрос за парите. Вече ти кaзaх

-Моля ви! – Уплашеният му поглед се стрелкаше във всички посоки. Какви потресаващи неща само беше чувал за него! – Имам жена и малко дете. М.О.Л.Я В.И! – Проплака накрая.

YEARNING: Agent's lifeOpowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz