жанр: шпионски роман
Дързост и гняв. Две стрaхотни думички, имaщи способносттa дa опишaт един от най-добрите aгенти в светa. Аманда Фобс - истинска машина за убиване и опасна самодива. По -добре стой настрана от нея, защото в противен случай ще ти...
Леденостудената вода се стичаше по тялото на Фобс. Водните капки минаваха през всеки един милиметър от него. Сетивата ѝ се копнееха за странните тръпки, който полазваха по нея всеки път щом се къпеше с леденостудена вода. Това беше добре и за пистолетът, който стоеше върху поставката за хигиенни приспособление. Пръските течна студенина, които се рефлектираха от рамената ѝ мокреха и неговата повърхност. Двете железа под душа се подхранваха с тишина и студ. Каляваха се.
Уви дълга бяла кърпа около тялото си и после грабна оръжието от рафта. След това си наля двойна доза от традиционната руска водка, която се славеше из цял свят. Силуетът на Йосиф се появяваше в главата ѝ всеки път щом затвореше очите си за по-дълго. Ето защо нямаше намерението изобщо да спи тази нощ. Набързо превърза прокъсаното си от куршума рамо и от болка заби бутилката с безцветната течност в пода, след като нададе мощен рев. Само един единствен човек бе останал на Земята, на кого можеше да вярва истински. Без да се бои, че ще бъде предадена. И сега по ирония на съдбата, се очакваше да убие и него. Себастиан Роджърс – негодникът, който причини толкова много злощастия на цели три континента. И не само.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Едва след като се бе погрижила за окървавените тела, Фобс реши да отпочине преди церемонията по официалното погребение на Йосиф утре сутринта. Никак не ѝ се искаше да окаже почитта си към Иванович и двамата негови агенти, но като бивш посланик на религиозно-политическия Орден, Фобс нямаше особено голям избор. Трябваше да погребе и тях, запазвайки смъртта им в тайна. С убийството на едни от заклетите членове на това модерно и дискретно движение, младата агентка си бе навлякла купища проблеми на главата. Беше почти убедена, че руските главнокомандващи вече знаеха за връзката ѝ с изчезването на Иванович и посредничите му. А фактът, че се бе измъкнала почти незабележимо от обсега на агенция с помощта на мъртвия си баща, я правеше доживотен престъпник. Като вътрешен правителствен и неправителствен агент Фобс щеше да плаща скъпо, заради привидно фалшивата си лоялност към родината.
