Chapter 15 - Твърде лично

2.1K 110 33
                                    


***


- Ястието няма да се изяде само! – натърти и преглътна още една хапка от вкусното ядене пред себе си. Аманда не спираше да се съзира в него внимателно.

- И ти няма да се арестуваш сам!

- Без злоба, Фобс! – скастри я набързо. – Искам да се насладя на обяда си заедно с теб, без да се налага да те държа изкъсо в белезници.

- Защо се правиш на наивен глупак? Добре знаеш, че това е невъзможно! Ти и аз сме врагове, затова по-добре свали лицемерната си маска. И двамата сме наясно с това какъв ще е краят. Затова ме убий още сега!

Блек стегна мускулите си. Хвърли бялата кърпа за хранене върху добре подредената маса и стана от мястото си. Рязко заключи дланите зад гърба ѝ в шепите си и тревожно близо доближи устните си до нейните. Фобс не потрепна.

- Какво целиш? – изръмжа, но опита да уравновеси тона си. Все още беше афектиран от случката снощи, а сега тази жена продължаваше да го влудява. – Намираш се на десет хиляди метра височина, заключена в едно пространство с мен и отново продължаваш да ми се пъчиш с твоя бунтарски дух. Но нека те просветля по въпроса, Фобс! Сега ти си само и единствено под мой контрол, а това те прави ограничена известен смисъл. Благосклонен към теб, но ти не ми отвръщаш със същото. Това е проблем.

- Простете, Ваше така 'щедро' Величество! – преиграно изсъска. – Но заплахите, нито доброто поведение не са в състояния да ме ограничат. По-добре ще е да го разбереш от рано. Аз не съм някоя от твоите безмозъчни марионетки, Блек!

Стисна силно челюстта си. Искаше да ѝ направи толкова много неща, но преди всичко трябваше да се държи внимателно с нея. Трябваше му, но това не го спря да ѝ даде още един урок.

В следващия миг, вряза дланта си силно измежду ранените ѝ ребра. Пръстите му прогориха кожата и от раз улучиха слабото ѝ място. Фобс изхрипа от болка, докато Блек продължаваше да натиска с още по-голяма сила. Крайно време беше да научи някои правила. На първо място – с Алфата шега не биваше.

- Помоли ми се! – заповяда, докато тялото ѝ започваше да изтръпва все повече от спонтанното напрежение в болното място. – Ще спра болките ти в замяна на само две думички.

YEARNING: Agent's lifeHikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin