YEARNING: Agent's life

Chapter 29 - Биологичен враг

***

Въздишките и на двамата натежаваха все повече в празнотата на мрачната нощ. Едва преди минути се бяха качили в първата кола, която бяха зърнали в приземния гараж на Блек, като веднага след това бяха поели в безизвестна посока. Трябваше да се разкарат от мястото възможно най-скоро или в противен случай рискуваха да се срещнат с още руски агенти.

Мощният двигател на автомобила раздираше тишината помежду им. Фобс беше твърде парализирана, за да каже каквото и да е било. Отдавна не бе преживявала толкова драматични събития за толкова кратко време. Само за три дни! Блек внимателно следеше поведението ѝ. Умишлено не си позволяваше да започне разговор. Добре знаеше, че в главата ѝ сега цареше същински хаос, в който единствено тя можеше да вкара ред. Стигаше му да знае, че жената, която обичаше с цялото си мръсно същество вече беше на негова страна – беше си я върнал отново след толкова много време и то на много висока цена, а сега дори мирно стоеше върху седалката на една от колите му. Без да издава гък. Без да проявява признаци на тревожност. Без да го хока за действията му. Тишината ѝ го плашеше, така както океанското затишие би уплашило и най-опитния лодкар. Бурята беше неизбежна.

Тялото ѝ подскочи от изненада, когато силна мелодия внезапно зазвъня от джоба на панталона ѝ. Рязко плъзна с показалец по дисплея на мобилното устройство, докато мускулите на Кристоф инстинктивно се напрегнаха. Ситуацията, в която се намираха все пак не беше никак розова.

- Ровантес? – с изненада заговори в телефонната слушалка.

Фобс слушаше внимателно отсрещните думи, докато Блек предпазливо поглеждаше ту към нея, ту към пътя остреща. Гримасата на лицето ѝ придоби смущаващ вид и това веднага го озадачи. Вече се хокаше наум задето не се бе отървал от онова испанско копеле Мигел Ровантес навреме. Не можеше да го стори. Не и докато Йосиф беше сътрудник с него.

След още няколко секунди Фобс затвори телефонната слушалка и пусна мобилното устройство върху бедрата си без да казва нищо. Заби поглед някъде из ширините на тъмния пейзаж. Шумно пое една свежа глътка въздух, докато силният среднощен вятър разпиляваше косите ѝ в всички посоки.

- Спри колата – прошепна още преди мафиотът да е успял да я попита каквото и да е било. Той не реагира по никакъв начин. – В.Е.Д.Н.А.Г.А! – кресна изведнъж. Блек не уважаваше молбите ѝ. Това продължаваше да я нервира също толкова много, както едно време.