Пазителите на Камъка

2

Събудих се от силен шум. Отворих очи и видях едно момче да се взира в мен. Това беше странно. Почти не се случваше някой да ме посещава. А още по-малко да махат превръзката от очите ми. Тогава осъзнах, че веригите ми бяха разхлабени, а аз бях седнала на дървеното столче. Освен това аз виждах, бях без превръзка! Виждах! За първи път от много време бях малко радостна, обаче не го показах. Не трябваше да показвам никакви емоций. Това щеше да ме направи слаба.
- Какво правиш тук? Какво искаш от мен? - попитах треперейки.
- Спокойно, няма да те наръня. Аз съм само слуга, а и не съм толкова лош като господар. - каза момчето спокойно гледайки ме в очите. Той имаше прекрасни златни очи. - Тук съм само за да ти почиста и превържа гърба. А сега се обърни.
Незнам защо, но против волята си се подчиних и се обърнах. Имаше нещо странно в това момче. То не приличаше на слуга, а по-скоро на... по приближен до "господаря", както той го нарича. Но това си бяха само мои размишления.
Обърнах се да го погледна отново. Имаше огнено червена коса разпиляна като малки огънчета по главата му, морско сините му очи оглеждаха гърба ми. Чакай малко, като го погледнах за първи път очите му бяха златни. Ох какво си мисля, няма начин очите да променят цвета си за две секунди. Сигурно полудявам! Да това е, аз просто полудявам.
Продължих да го оглеждам. Забелязах, че по лицето му имаше мръсотия и много синини. Все едно бе пребит от някого. Тогава реших, че все пак може и да е слуга.
- Защо си махнал превръзката от очите ми? - казах аз притеснена.
- Какво, не искаш ли да видиш малко светлина? Извинявай, ако е проблем веднага ще я сложа.
- Не, н-не я с-слагай. - започнах да заеквам от притеснение. Освен това в помещението бе много студено, а аз бях само по сиво-кафява рокля до коленете, без гръб.
- Студено ли ти е? - попита ме момчето. - Заповядай, това ще те пази от студа докато съм тук.
Той ми подаде неговото яке. То бе изпокъсано, мръсно и много старо, но аз нямах проблем с това. Взех го и се наметнах така, че да му е удобно на слугата да ми почисти гърба.
- Б-благодаря ти.
Якето ухаеше на ванилия и праскови. Бе толкова прекрасно, че ми се размекнаха краката. Почти забравих за всичките си мъчения.
Следващите няколко минути преминаха в мълчание и охкания от моя страна. Раните явно бяха дълбоки и докато момчето ги почистваме със спирт, аз не спрях да охкам. Струваше ми се, че цяла вечност ги чисти тия рани.
Почти бе приключил когато се чу разговор извън килията, вратата се отвори и тогава всичките ми кошмари се сбъднаха отново.

Здрасти на всички. 😊 Ето и втора глава. Тя май се получи мналко по безинтересна, но такъв е живота.😂 Кажете в коментарите дали ви е харесала и ако имате забележки пишете. Искам да чуя мнението на всеки един, който си направи труда да прочете всичко това.
Думи:500