Пазителите на Камъка

7

След като се запознах с всички, влезнах в стаята си. Такава огромна стая за един човек не бях виждала! Първо има един огромен хол в който има огромен телевизор, бюро с всичките ми учебници, диван, стъклена маса, етажерки препълнени с книги и в единия ъгъл има стълби. Като се качих се оказах в спалнята ми. Тя също бе огромна. Имаше голямо кралско легло, огромен гардероб с огледални врати и нощно шкафче.
Пак слезнах долу за да разгледам и последните две врати. Едната водеше до тоалетната и банята, а другата към едно голямо джакузи. Бе наистина огромно като басейн.
Докато оглеждах прекрасната си стая намерих една почти скрита врата на която бе нарисуван водопад и пишеше "Към съседа". Точно в този момент тя се отвори и от там се показа Теди.
- Здрасти пак. Искам да ти се извиня за по рано, че те смазах.
- Аа споко. Няма проблем.
- А искаш ли да ти покажа някои тънкости на стаята? - попита ме тя и ми намигна.
- Как така?
- Ами тези стаи са вълшебни. Тоест можеш да ги моделираш както си искаш. Само трябва да си затвориш очите и да си представиш какво къде искаш да е или в какъв цвят.
- Оо това е жестоко! Ей сега ще пробвам.
Затворих очи и си представих как всичко в стаята става в различни нюанси на синьото. Изведнъж чух едно "Уауууу!" от страна на Теди и погледнах. Всичко бе както си го бях представила! Това наистина е жестоко.
- Еха това наистина работи! Супер.
- Да! Супер е.
- А да попитам за дрехи също ли става. В смисъл аз нямам никакви и незнам откъде да си купя. А и нямам пари...
- Ооо разбира се че е същото! Ела.
Качихме се в спалнята и Теди отвори гардероба. Аз си представих дрехи в него и ето ги чисто нови. Свалих стария и изпокъсан плат едно време наподобяващ рокля и си облякох черни къси панталонки и бяла блуза с къс ръкав. Представих си едни маратонки и като се появиха и тях обух. Това наистина бе жестоко!!!
- А да питам за училище...
- Да?
- С униформи ли сме?
- Не. Обличаме се както ни харесва. Спокойно.
- Супер!
- Да, а аз сега ще те изоставям. Чао.
- Чао - казах аз и Теди излезна от стаята.
Отидох да се изкъпя и като излезнах и се облякох излезнах на терасата. Бе много топло за пролет. Чакай малко! Когато ме уцелиха с стрела бе още Януари. Сигурна съм, защото всичко това се случи малко след рождения ми ден, който е на 21 януари.
Излезнах от стаята и веднага почуках на Крис. Той излезна и аз изтрелях в лицето му:
- Колко време съм била в безсъзнание?
Видях как той се стъписа и се хвана зад врата.
- Амии, аз щях да ти кажа по късно. - започна да овърта той.
- Кажи ми сега точно и ясно. Колко време съм била в кома?
- Три месеца.
Замръзнах. Три месеца, а той се правеше че всичко е било вчера! Аз съм пропуснала три месеца от живота си! Хванах се за главата и седнах бавно на земята. Усетих как той ме хваща за рамото и ме успокоява.
- Спокойно важното е че всичко е вече наред. Не се притеснявай...
- Кой ден сме днес? - прекъснах го аз.
- Ами мисля че 29 април, но важното е че всичко сега е наред, нали?
Известно време седяхме така и се гледахме. Имах чувството, че са минали часове, когато звънна алармата от телефона на Крис.
- Е, хайде да ходим на вечеря.
- Колко е часът?
- 8:30. Ние винаги вечеряме в толкова, както и другите отбори. Учителите са по-късно.
- Аха, ами хайде да тръгваме. Таман ще науча пътя.
Тръгнахме по коридора и излезнахме от сградата. Запътихме се към една ниска постройка. Отвътре сградата изглеждаше по-голяма. Представляваше столова. Имаше много и различни по цвят маси. На всяка маса имаше по 11 стола и повечето бяха запълнени.
Всички впиха очи в мен. Имаше деца на всякаква възраст, но всичките си шушнеха нещо. Приближи се едно момче на моите години, а зад него имаше една доста голяма групичка. Самото момче имаше сини очи и зелена коса. Бе с една глава по високо.
- Ооо, Здравей спяща карасавице! - каза то с насмешка. - Как спа? А, Крис ти ли бе принца който я събуди с целувка?
Целия салон избухна в смях, а аз стоях с каменно изражение.
- Зед спри с тези глупости. - отговори му Крис гневно
- Кученцето се ядоса. Явно все пак брат ти не се е жертвал за нещо стойностно.
- Ще те накарам да съжаляваш, че каза това.
Крис тръгна към момчето и тамън да го хване за яката, аз го спрях.
- Хайде Крис, не си струва да се биеш с тези. Все пак не падай на тяхното ниво. - казах аз с усмивка.
- А и нали трябва да ми покажеш масата на нашия отбор.
- Ок, хайде да тръгваме.
Видях как яростния поглед на момчето на име Зед се вписва в мен, но аз не го отразих. Тръгнахме към една маса на която в долната част бяха нарисувани дръжки с тръни, а от горе бяха красивите цветове на Розата. Седнахме и пред нас се появиха чинии с храна. Навечеряхме се и се прибрахме по стаите. Въртях се в леглото и не можех да заспя много дълго време. Все си мислех за онзи Зед и неговата групичка. В този момент се почука на вратата...

Здравейте ето я и новата глава. Дано ви е харесала.
Думи:886