Пазителите на Камъка

4

Около мен имаше само марак. Бях сигурна, че съм сама докато една жена не ме приближи. Бе на около 30 години. Имаше красива, дълга, кафява коса и светли очи. До нея се появи един мъж, също около 30 с руса коса и почти черни очи. Около тях се появиха още много хора. Имах чувството, че всичките ги познавам, но не бях сигурна. Все пак не си ги спомнях!
Изведнъж всички проговориха в един глас:
- Серина, спомни си! Спомни си за нас! Серина! Серина! СЕРИНА!
Започна да ме боли глава, а те продължаваха да викат името ми. Пред очите ми се появи една поляна. Главата продължаваше да ме боли ужасно и тогава...
Изправих се рязко в едно бяло болнично легло. Веднага съжалих, че съм се събудила. Гърба ме заболя ужасно и аз извиках. Тогава от нищото се появи една приятна жена с лилава коса и медицинска престилка.
- Защо си станала! Веднага лягай или раната ще се отвори! Бързо!
Аз я послушах. Тя дойде до мен помогна ми да се обърна по корем и започна да ми сменя превръзките на гърба. Бях увита само с беличе чершафи и бинта, който минаваше през целия ми гръб и гърдите. Жената махна старата и напоена с кръв превтъзка. После допря ръцете си до ранате ми. Нещо започна да ме гаделичка, после леко ме пареше и спря. Медицинската сестра взе нов бинт и ме превърза наново. Помогна ми да се обърна и да заспах.

Като се събудих вече бе 6:27 вечерта. Чувствах се много по добре от първия път и реших да разгледам стаята. Бе голяма с много болнични легла като мойто. Стените бяха шарени все едно някой просто бе нахвърлил цветовете без на мисли много. В единия край на стаята имаше едно голямо бюро на което седеше сестрата. Тя имаше много красива, лилава коса дълга до глезените и'. Бе я сплела да две плитки.
- Оо, ти си се събудила! - чух гласа и. - Чакай, връщам се след малко!
Сестрата излезна от стаята бързо. Имах чувството че някой я гони. Вратата се тръшна и аз останах сама с мислите си.
Как се бях озовала тук? Какво е това място? Какво искат от мен? Един спомен излезна в съзнанието ми. Момчето с огнената коса и златните очи което застопори чичо ми. Аз и водата около мен и накрая силната болка в гърба ми. Вярно бях уцелена със стрела в гърба!
Чу се щраквавето на ключалката и в стаята влезнаха сестрата и момчето със златните очи. О господи това наистина а бе той!
- Слава на Бога, ти си добре. - каза той веднага като влезна в стаята. - Много се притесних. С тая стрела в гърба, ти бе на косъм от смъртта!
Аз не можех да кажа нищо, просто си бях глътнала езика. Като чели той го забеляза, но не го отрази особено.
- Как се казваш?
- Серина. Ами ти?
- Аз съм Крис. Приятно ми е.
Започна да говори все едно не се бе случило нищо.
- Милички аз имам малко работа. После ще се видим с теб, момиче пак. Чао. - каза сестрата и излезна.
- Ами, искам да те питам нещо. - заговорих плахо аз.
- Какво има?
- Каде се намирам и какво искате от мен? Ако искате да ме разпитват за някакъв Философски камък отсега ще ти кажа, че незнам нищо. - започнах да бърбора без спиране докато не чух смеха на момчето. Той подиграваме ли ми се? Как смее този малък...
- Ох, извинявай. Сега да отговора на въпроса ти. Ти си в училището за пазители Флорин. Това е едно от най- добрите в света. Ние пазителите пазим този Философски камък, тъйче споко. Няма да те разпитваме. - каза с насмешка Крис. Това ме накара и аз да се усмихна. За първи път се почувствах в безопасност и да си призная много ми хареса.
- А сега Серина, ела да се запознаеш с другите от отбора на Розата. Ще участваш в този отбор, тъй като ние сме единствените които нямат пълен брой членове, а и ние си те намерихме.
Започнахме да се смеем.
- А какъв е този отбор и за какво е? - попитах аз плахо.
- В края на всяка година се прави състезание между отборите. Всеки отбор си измисля име. Нашето е Роза. Във всеки отбор трябва да има не повече от 11 ученици независимо от кои класове са те. Ние досега бяхме деветима, но ти се появи и вече сме 10. - започна да ми обяснява. - Да знаеш, че нашия отбор е най-добрия. От три години не сме губили. - непропусна да се похвали.
Като свършихме с обясненията Крис ми помогна да стана и тръгнахме към другите участници в отбора на Розата.

Здравейте, надявам се да ви е харесала новата глава. Моля напишете вашето мнение в коментарите. ВАЖНО МИ Е!
Искам да благодаря на всеки, който чете моето произведение.
Думи:785