Пазителите на Камъка

8

    Стреснах се тъй като вече беше около 12 през ноща. Станах и отидох до вратата. Хванах дръжката и бавно отворих. Там нямаше никой! Явно само ми се е причуло. Обърнах се и затворих вратата, светнах лампите.
- Баууууу! - някой изскочи пред лицето ми, а аз изкрещях и паднах на земята.
Когато погледнах нагоре видях, че човека пред мен държеше кама и се изплаших още повече.
- Хахаха! Серина, трябваше да си видиш физиономията! Олеле това никога няма да го забравя! Хахахаха...
- Касандра!? Т-ти какво п-правиш т-тук? К-как влезна? - заеквах аз насреща на червенокосото момиче.
- Ами... ти отвори и аз влезнах. Искам да те питам, ще дойдеш ли с мен на тренировка? Моля, всички други ми отказаха. - помоли ми се тя, като си подхвърляше камата.
- Ами аз... не мога. Аз трябва да спа и...
- Аха, да разбирам.
Реших че ме е разбрала и спокойно се запътих към леглото, когато тя ме хвана през кръста, вдигна ме и ме пренесе до залата за тренировки. Аз през цялото време ритах и удрях по гърба и, но без резултат. Това момиче бе като камък!
Влезнахме в сградата и Касандра затвори вратата. Светна лампите и аз видях наистина страшна гледка. Всички чучела бяха разпердошинени, мишените бяха на многобройни дубки и да схванахте всичко бе много старо и ами... използвано... Видях един басейн. Реших, че след като съм тук мога да се поупражнявам над силите си да контролирам вода. За сега само това бях открила като дарба.
Оставих Касандра да се занимава с ножовете и камите си, а аз се фокусиратх. Реших, като за начало, да пробвам да накарам водата да се издигне във въздуха. Затворих очи и бавно и плавно започнах да въртя китки и да повдигам ръце нагоре. Отворих очи и видях, че се бяха издигнали десет струики от водата нагоре. Виеха се като змии и слушаха командите ми. Преместих раце наляво и струйките се преместиха наляво. Същото повторих и на дясно. След това отпуснах ръце и ги свалих до тялото си. Водните струи се свлякоха надолу и се сляха с другата вода. Реши да пробвам да издигна целия басейн. Известно време се мъчех без успех, но накрая всичката вода от басейна се вдигна послушно до тавана. Бях много доволна от себе си и бързо свалих ръце. Това бе най-голямата грешка в живота ми. Щом си спуснах ръцете, водата падна с гръм и трясък в коритото си и оплиска всичко. Аз бях много близо до басейна и част от водата ме захлупи и повлече със себе си. Започнах да се дава. С мойте метър и петдесет не сигах дъното. Още по лошото бе че не мога да плувам! Добре, че Касандра видя и скочи да ме спасява.
- Серина какво правиш! Добре ли си?
- Да м-мисля, че съм добре. Благодаря, че ме спаси от удавяне.
- Ти да не би да не можеш да плуваш?
- Ами да. Не мога! Смей се колкото искаш.
- Аз няма да се смея! Просто никога не съм виждала воден повелител, който не може да плува. - обясни ми Касандра.
- Да. Сигурно не е много нормално. - отговорих и аз унило. - Аз отивам да си лягам.
- Добре аз ще остана още малко да потренирам.
Излезнах от залата и се запътих към стаята си да се исуша и оправя за лягане. Когато стигнах пред вратата чух Крис да се кара на някой:
- Не може да се разхождаш по среднощ за да молиш някой да си играе с теб! Хората имат нужда от сън!
- Ама тя ми обеща!
- Тя току що се събуди от кома! Не мисля, че и е до игра с теб!
Веднага разбрах за, кой говорят. Беше ми гадно, че забравих за Джена. Затова отворих вратата на стаята и. Два чифта очи се взряха в мен.
- Серина!!! Ти дойде. - възкликна малкото сладурче.
- Да, разбира се, че ще дойда! На какво ще искаш да играем?
- Серина!? Т-ти защо си тук? З-защо си мокра?- очудено и леко ядосано ме попита Крис.
- Ами дойдох да поиграя с Джена. - казах и му направих знак с ръка, че ще говорим по късно. Той явно разбра намека и без да продума нищо излезна.
Извадихме няколко плюшени играчки и започнахме с играта. Биехмесе с чудовища, спасявахме принцеси и побеждаваме злодеи. Неусетно мина час и половина. Реших, че вече е много късно.
- Джена, вече е много късно. Искаш ли да си довършим играта утре?
- Даааааа добреее. - отговори ми тя прозявайки се.
Малкото ангелче отиде в леглото, зави се и аз изгасих лампите.
- Серина?
- Да?
- Ще ми изпееш ли песничка за лека нощ?
- Ами... добре ще пробвам. - хвана ме неподготвена.
Започнах да пея първата песен, която ми дойде на ум: (който иска да пропусне песента)

Седнала в градина
под дърво калина
румена девойка
чудна песнопойка.

Седнала запяла,
люлка залюляла,
на-ни, бебче, на-ни
Сънчо пак те кани

Сънчо ще ти прати
кончета крилати,
свилена юздица,
пъстра колесница.

Гост да му отидеш
чудо да си видиш -
цял палат джуджета
с гугли и звънчета.

Песента свърши и момиченцето потъна в своите прекрасни сънища. Аз излезнах тихо и затворих вратата. Обърнах се и се блъснал в някой. Погледнах и пред мен седеше Крис.
- Пееш много хубаво!
- Ааа... б-благодаря.
- От каде знаеш тази песен?
- Ами мисля че мама ми я пееше като бях малка, но не си спомням добре. Защо?
- Майка ми ни пееше тази песен.
- Аха, добре лека нощ. Надявам се утре да оспея да стана от леглото.
- Лека.
Тръгнах към вратата доволна, че е тъмно и Крис не е видял как се изчервявам като зрял домат. Легнах на леглото, усмирих пеперудите в корема си и моментално заспах.

Здравейте хора, наистина много съжалявам, но нямам никакво време да пиша. Все пак надявам се да ви е харесала тази глава.
Думи:937