Пазителите на Камъка

10

- Моля!? Крис има по голям брат? Как така е отишъл да го спасява? Какво му е? - започнах на свой ред да задавам въпроси.
   Не можех да повярвам на това което чух. Как ли наистина го приемаше?
- Ами да има по голям брат на 17 години. Казва се Виктор. Той беше най-известното момче в цялото училище и е единствения човек разгърнал целия капацитет на силите си.
- Как така е разгърнал целия капацитет?
- Ами всеки от нас владее един елемент и още шест допълнителни сили. Общия им брой е седем. Виктор е единствения човек, който е овладял и седемте си сили. Обаче заради това той... ами... мина към тъмнината. Силите го подчиниха и той се присъедини към враговете ни. Брат му, разбира се, отказваше да разбере, че няма връщане назад и замина на мисия за да върне Виктор. На тази мисия откри теб. После така се стекоха обстоятелствата, че трябваше да прекрати мисията и да се върне с теб в училището. - разказа ми той. Аз седях и слушах.
   Накрая просто станах и се запътих към вратата. Трябваше да говоря с Крис! Отправих се към неговата стая.
    След дълго ходене по коридорите се изгубих. Нямах никаква представа къде се намирам и накъде трябва да ходя. В главата ми беше такава каша. Постоянно мислех за Виктор, Крис и всичко, което се случи преди няколко месеца. Искаше ми се да не се бях появявала за да можеше Крис да завърши мисията си успешно.
- Аааааааа, защо трябваше да се появявам изобщо?
- Серина, ъ добре ли си? Защо крещиш? - каза леко притеснен някой зад мен.
   Обърнах се и се шашнах. Крис седеше пред мен и ме зяпаше притеснено.
- Ъ... А не нищо ми няма добре съм хахахаха... - започнах с най - фалшивия си смях да се хиля.
   Определено не ми повярва, но си замълча. Пресегна се, хвана ме за ръката и ме дръпна в един от коридорите. Аз се дърпах, но той ми каза, че ако искам да намеря стаите, то те са в тази посока. Спрях да се дърпам и тръгнахме напред.
    След известно време ходене коридора стана по тесен и тъмен. По стените имаше буболечки. Започнах да се съмнявам, че това е коридора към стаите.
- А Крис, случайно да си объркал коридора? Хайде да се връщаме това място не ми харесва! Крис?
   От устата на червенокосото момче пред мен се чу най - зловещия смях, който някога съм чувала. Изведнъж момчето започна да се променя. Косата му от червена стана синя, едното му око станаха червено, а другото синьо. Това беше коренно различен човек от Крис!
- Крис не е тук! Аз съм неговия скъп брат Виктор. Чух че ти разказваха за мен. Как намираш историята ми, сигурно много те е заинтригувала след като тръгна да търсиш брат ми.
    Вцепених се. Този глас го бях чувала и преди. Защо не мога да се сетя обаче от каде? А вярно спомените ми ги няма!
- Виждам, че ме позна донякъде. Питаш се откаде нали? Е нека ти припомня малко.
   Направи няколко странни движения с ръцете си и около нас се появи картина.
    Бяхме в някакво село. Около нас всички къщи бяха в огън. Селяни тичаха изплашени, а мъже в черни дрехи с червени очи по тях ги избиваха. Вълна от спомени ме удари. Всичко това вече го бях виждала. Това бе моето село, а селяните мои приятели. Спомних си този ден! Това беше деня в който всичко свърши за мен.

Здравейте ето новата глава. Надявам се да се е получило нещо. Моля коментирайте за да знам дали да продължавам с книгата.😁😁😁😁 И съжалявам, че е толкова кратка ама не успях да измисля повече.
Думи:600