Пазителите на Камъка

9

- Серинаааа! Ставай веднага! СЕРИНА! - някой се разкрещя до мен.
- Махай се! Искам да си умра тук и ти няма да ми попречиш!
- Серина ще закъснееш за първия си учебен ден!
- За какво!? - надигнах си веднага главата от леглото. Пред мен бе застанала Теди. Бе започнала да се хили като зелка на реакцията ми.
Като осъзнах за какво ми говори, което изискваше доста мислене, се изтрелях като торпедо от леглото. Измих се. Отидох до гардероба и облякох една бяла тениска и черни панталонки. Срезах си косата и си сложих кафявите очила. Обух бели маратонки и се запътихме към столовата да закусим. Там се видях с всички от отбора. Имахме вид на умрели, особено Крис, Джена и аз.Закусихме и се отправихме към училището.
Като влезнахме се разделихме. Теди ме придружи до моята стая. Почука и влезна, а аз послушно вървях след нея. Стаята бе с номер 103. Класния ,леко страшен господин, с дълга лилава коса и два камшика висящи от колана на черните му дънки.
- О, това ли е новата ученичка? - попита той леко разочаровано.
- Да. - отговори Теди.
- Добре. Деца това е... ами... Как се казваш? - попита ме той. Целия клас избухна в смях. Аз ги изгледах притеснено докато господина ги усмиряваше. Накрая просто се отказа и ми нареди:
- Охх.. просто се представи на новия ти клас.
- З-здрвейте, казвам се Серина и съм на 13.
- Ти си момичето което Крис доведе след мисията си нали? - попита едно мургаво момче с къдрава черна коса.
- Да аз съм.
- Вярно ли е, че те е пробучила стрела в гърба и ти за малко си щяла да умреш? - зададе въпроса си едно момиче с зелена коса.
- Ами мисля, че да.
- Добре деца стига с въпросите. В междучасието ще можете за я питате колкото искате. - каза класния показвайки ми единственото свободно място.
Отидох на посоченото място и седнах.
- Здравей сладурче! Помниш ли ме?
Обърнах се, до мен седеше Зед и ме гледаше с насмешка. Не знаех какво да кажа затова изръсих замо едно "хей". И урока започна.... Тъй като ми беше скучно огледах всички в стаята. Имаше деца на всякаква възраст, но като че ли аз бях една от най-малките.
Междучасието дойде и всички се нахвърлиха да ми задават въпроси от сорта:
- Как ти е фамилията?
- Какъв елемент си?
- Кой ти е любимия цвят?
- Защо се казваш Серина?
- Балбалабла....
Досадни хорица. Накрая спрях да отговарям и им казах, че не си спомням нищо. Те разочаровани млъкнаха. Само Зед продължи да ми задава въпроси. Идвашеми да го убия от време на време. Толкова досаден човечец не бях виждала! Как може да говори толкова много без да му пресъхне устата!? Най-накрая излръси:
- И как го приема всичкото това Крис?
- Всмисъл? - попитах неразбираща.
- Не ти ли е казал? Ти не беше в плановете. Той бе отишъл на мисия за да спаси по-големия си брат...

Здравейте читатели! Много съжалявам, че е толкова кратка главата, но нямам време да пиша. Освен това и идеи няма. Музата ме е намразила. Та дано ви е харесала главата.
Думи:499