The Change/ L.H (Book2)

Наистина ли ме е заменил?

Лежах си спокойно в леглото, когато вратата се отвори рязко.
-Защо му се сърдиш? Не ти каза, защото защото не искаше да стане така, както стана... - Казваше все по-тихо и по-тихо.
-По-добре ли беше да ме лъже, Майк? А и защо по дяволите трябваше да е точно с нея?
-Той...
-Не го защитавай. Просто ме остави сама.
Той кимна и излезе.
Тъкмо се унасях в сладък сън и вратата отново се отвори.
-Няма ли да оставите човек 1 час да поспи? - Извиках.
-Съжалявам. - Момичетата наведоха глави. - Просто искахме да видим как си.
-Как да съм като разбрах, че гаджето ми е видяно с бившата си пред заведение прегърнати?
-Глупав въпрос, права си. - Клеър се усмихна виновно. - Просто....Просто ела!
Метнах се в разперените ѝ ръце и заплаках.
-Наистина ли ме е заменил? И то с нея?
-Люк не би го направил! - Каза Сара и се присъедини към прегръдката, а след нея и Бри.
Седнахме четирите на леглото и те започнаха да ме утешават.
-Ами ако избере нея пред мен?
-Това няма да се случи. Просто трябва да му покажеш, че не може така да прави. - Клеър се усмихна дяволито.
-Не! Не искам да правя разни неща, които ще ми развалят и без това едвам крепящата ми се връзка.
-Няма да е нищо лошо. Всичко е толкова просто. Просто се правиш, че не съществува. Може и да пофлиртуваш с...
Погледнах я злобно.
-Добре! Без флиртове. - Вдигна ръце в знак на предаване и аз се засмях.
След дълги разговори за маловажни неща, огладнях и слязох до кухнята.
Започнах да си приготвях сандвич, когато някой влезе в кухнята.
-Амбър, виж дължа ти извинение. Не мислех, че ще стане такъв проблем.
Аз продължих да си приготвях храна и не му обърнах внимание.
-Амбър моля те. Липсваш ми. Не обичам когато сме скарани. - Той ме прегърна през кръста. - След ден си заминавам и не искам да сме скарани. Какво да направя, че да ми простиш? - Постави малка целувка при ухото ми.
Отдърпнах се от него и взех чинията си. Бавно закрачих към стаята си и там с момичетата продължихе разговора си.

(*^▽^*)

-Момчета трябва ми помощ! - Почти извиках.
-За?
-Какво да направя, та Амбър да спре да ми се сърди.
-Този път сгафи здраво. -Каза Майк.
-Като другите пъти. - Киан извъртя очи.
-Не помагаш. - Изсъсках.
-Люк. Всеки път, когато направиш нещо ние ти оправяме кашите. Оправяй се сам.
-Стига де момчета. Искам само един съвет. - Казах, а те обърнаха глави на другата страна. - Ясно ще се оправям сам.
Качих се до стаята на Амбър. Потропах на вратата и ми отвори Клеър.
-Тя не иска да говори теб. - Каза обидено.
-Моля те Клеър, пусни ме. Наистина съжалявам. Не трябваше да става.
-Да както винаги. - Тя извъртя очи. - Ти отново съжаляваш. Само с извинение нищо няма да стане. - Каза и затръшна вратата пред лицето ми.
Почти се отчаях. Какво да направя? Вечеря? Не, няма да мине. Пикник? И това не става. Може да ѝ купя нещо... Не най-вероятно ще ме замери с него и ще продължи да ми се сърди. Отидох в стаята за гости, в която спях и легнах на леглото.
след дълги мисли, най-на края се сетих! Знам кой ще ми помогне и как!

Не ме убивайте, че се забавих. Правих рожденни дни, а и да си призная нямах идеи 😁❤