The Change/ L.H (Book2)

Прощавам ти...

-Дали ще се получи? - Попитах притеснено.
-Определено! - Отвърнаха момчетата в един глас.
-Не знам... В началото идеята ми се струваше супер, но сега...
-Я стига! Всичко ще е наред, хайде да започваме. - Дръпнаха ме към стаята на гаждето ми.

(*^▽^*)

Четях книга когато на вратата се потропа. Станах и поради липса на други хора в стаята ми, отворих вратата, но нямаше никого. Сигурно Майк си прави шеги с мен.
Извъртях очи и тръгнах да затварям, но нещо привлече вниманието ми. На пода имаше малка синя хартийка с моето име отгоре.
Наведох се да я взема и се оказа, че е плик . Отворих го и зачетох.
„Няма да ти кажа името си, защото вероятно няма да дойдеш. Просто ми имай доверие. В кухнята ще намериш още едно листче с адреса. „ Сериозно ли? Не можаха ли да измислят нещо по оригинално?
Слязох долу и в хола бяха момчетата.
-Добре,който и да прави това да спре. Нямам време за детски игрички.
Люк ме погледна тъжно, но аз се направих, че не го видях.
-За какво говориш? - Попита Калъм.
-За това. - Показах хартийката. - Кой го остави пред вратата ми
-От кой е? - Попита ме Майк учуден.
-Нали и аз това питам. Мислех, че е някой от вас. - Погледа ми се насочи към Люк, но той си зяпаше в телефона.
-Почерка ми е много познат, но не мога да е сетя. - Аштън дръпна бележката от ръката ми и аз извъртях очи. - Пише, че има още една в кухнята.
Изпъшках и се запътих на там. Взех бележката и се върнах при момчетата, само че сега Люк беше отишъл някъде.
-Не знам Амбър. - Каза замислено Калъм. - Според мен трябва да отидеш и да видиш кой е.
-Голяма помощ. Благодаря. - Извъртях очи и се качих обратно в стаята си.
на леглото ми имаше още е да бележка.
„Не се опитвай да разбереш кой съм . Просто ела. Ще ти обясня всичко." - Добре тази игра наистина почва да ми писва.
Въздъхнах и отворих гардероба си. Облякох една черна прилепнала рокля с дълги ръкави и не много високи токчета.
След като бях готова тръгнах към посоченото място. Не беше кой знае колко далеч и за това стигнах бързо.
Поогледах се наоколо, но не видях никой.
-Не мислех, че ще дойдеш преди мен. Всъщност въобще не мислех, че ще дойдеш. - Чух до болка познат глас зад мен. Обърнах се гледайки го право в очите.
-Защо правиш това? Какво целиш?
-Да ми простиш. Амбър, обичам те и ти го знаеш...
-Спри! - Прекъснах го. - Просто замълчи. Ти не нарани Люк. Може за другите да е нещо маловажно, но знаеш ли как се почуствах като научих. И то не от теб, а от някаква си водеща. - една сълза се стече по бузата ми и аз побързах да я изтрия.
-Не искам да плачеш Амбър...
-Тогава спри да правиш така, че да плача.
-Знам, че правя много грешки, но моля те Амбър. Прости ми. Онази нощ между мен и Арзалея не се случи нищо. С момчетата се бяхме събрали в един бар и тя се появи. Излизайки от заведението тя хвана ръката ми и започна да говори папараците. Кълна се Амбър. Моля те прости ми.
-Щом нищо не се е случило, защо просто не ми каза? Щях да те разбера, но не, ти... - Люк ме прекъсна като ме целуна.
-Знам. Знам, че съм ужасен и, че правя глупави неща, но моля те прости ми.
-Аз... - Въздъхнах. Как да не му прости човек? Та той е толкова сладък и мил и... - Прощавам ти.
-Моля те Ам....Ти ми прощаваш? - Попита объркано.
-Ако не искаш, няма. - Вдигнах ръце и се обърнах да си ходя.
-Не! Разбира се, че искам. Не очаквах да се съгласиш толкова бързо. - Засмя се виновно, а аз го целунах. - Взех ти нещо.
-Наистина ли? Какво? - Засмях се и надникнах в ръцете му.
Той извади една кутийка и я отвори. Вътре имаше едно прекрасно медальонче. Закачи го на врата ми и ме обърна към него.
-Харесва ли ти?
-Обожавам го. - Засмях се леко и го целунах. - Този път ти се размина леко, но другият път, ако не ми кажеш нещо такова, няма да ти простя. - Казах строго.
-Добре, обещавам да ти казвам всичко. Само моля те не ми се сърди. Не обичам да ми се сърдиш или да плачеш. - Каза тъжно.
-Сам ли направи това? - Попитах, за да сменя темата.
-Не точно. - Почеса се по врата.
- Ние помогнахме! -Чух познат глас и се обърнах към него.

Няма да разберетееее! Хахахах. Съжалявам, че го спирам сега, но искам да ви държа в малко напрежение, след като сдобрих Амбър и Люк. :) Също така ви моля да гласувате и коментирате, защото за мен са важни мненията ви :) <3 :*