The Change/ L.H (Book2)

Мисля да се преместя.

-Хайде Амбър, мина седмица. Не може да живееш в леглото. Трябва да станеш рано или късно.
-Предпочитам късно. – Измръкнах и се завих през глава.
Истината е, че въобще не ми се става. Вече дори не ми пука за семейството ми и за това, че евентуално имам брат. Просто искам да лежа вечно без причина.
-Ставай поспаланке. – Каза Люк и ме издърпа от леглото.
-Повече ми харесваше когато ме наричаше „спяща красавица" – Измърморих и седнах на земята.
-Нито спиш, нито в момента си толкова красива. – Засмя се той и получи убийствен поглед от мен.
-Добре тогава. – Казах и се завъртях, влизайки в банята.
-Стига де Амбър. Не се сърди, шегувах се.
Направих се, че не го чувам и пуснах душа.
След дълъг и приятен душ, излязох от банята с увита кърпа около тялото ми, а косата ми оставих пусната.
Люк не беше в стаята, което значи, че яде с Майкъл.
Облякох се на бързо и слязох по стълбите,виждайки гаджето ми и Майк да нагъват пица. Отново.
-Ако някога, някой успее да отмъкне Люк от мен, то най-вероятно ще си ти. – Казах отегчено и седнах в Люк.
-Хей, познавам го то преди теб.
-Децата в 1 клас звъннаха. Искат си затапката.– Усмихнах му се мазно и Люк се засмя.
-Не бъди гадна. Защо си в лошо настроение?
-Може би, защото ме измъкна от леглото. Беше си ми добре там. – Извъртях очи, а Люк ме целуна.
-Не се сърди за това. Какво ще кажеш да се разходим днес?
-Съгласна. Тъкмо ще хапнем сладолед.
-Оу! И аз идвам! – Извика Майк.
Погледнах го строго и той веднага седна отново на мястото си.
-Добре де. Ще остана тук. Сам. Самотен. Само аз тази пица...
-Няма да мине това при мен. – Извъртях очи. – Оставаш тук.
-Добре де. – Въздъхна Майк и отхапа ново парче пица.
-Къде е Клеър? – Попитах и започнах да се оглеждам.
-Излезе с Киан. Калъм е със Сара, а Аштън с Бри. Трябва да си намеря гадже. – Каза тъжно Майк, а аз се засмях.
-Хайде да тръгваме. – Каза изведнъж Люк и ме изправи, за да стане и той.
Излязохме от къщата и се запътихме към парка. Бяхме се отчуждили. Виждаше се. Може би защото ме нямаше дълго или заради „брат ми", но Люк не се държеше по същия начин.Беше прекалено умислен.
-За какво мислиш? – Попитах.
-Нещо просто... Ако наистина е твой брат? Ако се сдобрите с вашите и ти се върнеш при тях? Ако ме оставиш, какво ще правя? – Беше много разстроен.
Спрях го и хванах лицето му в шепите си.
-Не бих те оставила. А и родителите ми ясно заявиха, че нямам място повече в тяхната къща. – Казах и го целунах леко.
Той ме погледна и се усмихна.
-Една седмица без да говорим и се докарвам до такива мисли. Виждаш ли какво ми причиняваш? – Направи се на измъчен.
Засмях се и го ударих леко.
-Всъщност наистина мислих да се преместя... – Казах притеснено.
-Какво?
-Да... Даже разглеждах къщите...
Люк замръзна. Явно беше, че новината не му се хареса.
-И кога го реши това? Ти сериозно ли ще ме оставиш? Сам с....
Прекъснах го.
-Мислех да се преместя заедно с теб.
Той ме гледаше невярващо.
-Ядосан ли си? – Попитах леко предпазливо.
-Да съм ядосан? За Бога не! Щастлив съм! Няма да живеем с 10 маймуни. – Той се засмя и ме вдигна във въздуха, като ме завъртя. – Толкова те обичам Амбър! – Отново извика и ме целуна.
-Обичам те. – Засмях се и му дадох още една целувка

Не знам дали още има хора, които следят това...нещо, но ако има : Радвам се и съм ви благодарна! От отдавна не съм писала по тази история и забравих какво ставаше в нея. 😂😂😂
Ще ви разкажа на кратко защо не пиша толкова време:
1- скарана съм с приятелката ми.
2- Нямам идеи
3- Имам семейни проблеми.
4- Училище...
Май са достатъчни. Както и да е. Исках да се извиня. Ще се постарая да качвам по-често, но не обещавам нищо. Също така знам, че е късо, но да тук стигнах само
Много благодаря за подкрепата. Не съм от онези автори тук, който в всяка глава повтарят колко обичат читателите си.Това не значи, че не ви обичам. Просто не съм човек, който казва тези думи често.  ❤❤❤