The Change/ L.H (Book2)

Не мисля, че е добра идея.

-Моля? – Попитах объркано. Не може да е възможно.
-Да... Знам, че е странно и идва като гръм от ясно небе, но е истина.
В този момент Люк се появи зад ме.
-Кой е това скъпа? – Прегърна ме през кръста.
-А-аз... – Въздъхнах. – Не съм сигурна.
-Аз съм брат ѝ.
-Тя няма брат. – Люк ме погледна объркано. – Нали?
-Не знам...
-Повярвай ми Амбър. Мога да ти го докажа.
-Добре. – Казах решително и го погледнах. – Как ще го докажеш?
-Ще говорим с родителите ни.
-Аз не говоря с тя. – Казах и тръгнах да затварям вратата.
-Но аз да. Моля те. Нали искаше да ти докажа?
-Ще си помисля. – Казах.
-Добре, като решиш ми се обади на този номер. – Каза и ми подаде идно листче в ръката. – Сега мисля да си ходя.
-Чакай! Не можеш просто да се появиш на вратата ми и да кажеш „Аз съм твой бра" и след това да си тръгнеш.
-Защо не?
-Защото не е правилно и...аз....Трябва да седна. – Казах едвам и с бавни движения се свлякох на земята.
-Добре ли си? – Люк клекна до мен и нежно постави ръката си на бузата ми.
-Аз...Да, предполагам.
- Аз просто ще си тръгна... – „брат ми" каза и тръгна на зад.
-Никъде няма да ходиш! – Люк го издърпа в къщата и тресна вратата. – Погледни какво ѝ направи.
-Нищо ѝ няма. Виж, изглежда перфектно.
-Как така нищо ѝ няма?1 на път е да получи нервен срив.
-Глупости.
Слушах двамата как спореха докато гледах в една точка. Струва ми се прекалено невъзможно да имам брат. Аз винаги съм била сама.
-Ако наистина си ми брат, къде беше през всички години? – Попитах най-на кая като го погледнах.
двамата спряха да спорят и той проговори.
-Бях при леля ни. Баща ни не ме искаше и за това мама реши да ме прати при сестра ѝ, която ме гледаше като свое дете. Не съм разочарован от детството си, въпреки, че израснах без сестра си.
-Защо ли не ти вярвам? – Каза и се изправих.
-Наистина Амбър.Липсваше ми. – Тръгна да ме прегръща, но го избутах.
-Разкарай си ръцете от мен по дяволите! – Извиках. – Щом толкова съм ти липсвала защо ме потърси след толкова много години? Защо мамка му?!
Усещах как съм на ръба и всеки момент ще се разплача. Люк се доближи до мен и хвана ръката ми като започна нежно да я гали.
-Защото не знаех къде живееш...
-Това са пълни лъжи! Напусни. – Извиках отново и посочих вратата. Той кимна и излезе, а аз се свлякох на пода отново. Чувствах се безсилна.
-Хей, какво ще кажеш да се качим горе? Да легнеш и да поспиш малко.
Кимнах и тръгнах да ставам, но Люк прекъсна действията ми, като ме взе на ръце.
-Има най-доброто гадже на света. – Казах и се усмихна леко. Той постави нежна целувка на бузата ми и ме остави на леглото.
-Поспи малко.
Кимнах и Люк излезе от стаята.

                                                                                         (*^▽^*)

-Какво става? – Видях 7 объркани погледа пред вратата.
-И аз не знам. – Въздъхнах и тръгнах на долу последван от тях. – Появи се някакво момче и започна да обяснява на Амбър как е неин брат. Не съм сигурен какво трябва да направя в този случай.
-Наистина ли ѝ е брат? –Сара се учуди
-Че аз от къде да знам? Каза ,че щял да говори с техните.
-На тях не може да се вярва. Те са подли. – Каза Клеър и седна до мен на канапето. – Как е тя в момента?
-Нямам представа. – Въздъхнах. – В момента спи. Като се събуди ще я заведа при техните да поговорят.
-Не мисля, че е добра идея. Знаеш как е се държат с нея. Това ще я довърши психически. – Каза Майки ме потупа по рамото. – Ще измислиш нещо, не се притеснявай.
-Хайде да ѝ направим вечеря. Ще се почувства по-добре. – Изписка весело Сара.
-Коя е любимата и храна? – Попита Майк.
-Пилешка супа.
-това не е ли за настинки? – Учуди се Аш.
-Не знам, но тя я обожава.
-Тогава да ѝ направим една. – Заподскача Бри, последвана от Клеър и Сара.
-Това ще бъде дълъг ден. – Въздъхнах за поред път днес и последва момичетата към кухнята.