The Change/ L.H (Book2)

Кога заминавате?

Събудих се от звъненето на нещо.
-Кой по дяволите нави тази аларма. - Измрънках сънено и се надигнах от кревата. Погледнах към шкафчето и видях, че телефонът на Люк звъни.- Люк! - Извиках - Телефонът ти.
Погледнах на мястото до мен, но Люк го нямаше.
-Ало? - Вдигнах. Беше някаква си Лиз. Дали наистина ме беше заменил?
- Люк? - Попита жената отсреща
-Ъм не...Не знам къде е. Да му предам ли нещо?
-Коя си ти?
-Аз съм Амбър, гаджето му. А вие?
-Амбърр! Направих закуска! - Чу се глас от долу.
-Идвам. - Извиках и излязох от стаята.
-Хей как сп...С кой говориш?
-Не съм сигурна. - Казах и показах екрана.
Той грабна телефона от ръцете ми и затвори.
-Какво по....Защо затвори? Да не би да криеш нещо от мен?
- Не аз.. - Въздъхна той.
- Ясно ми е. Няма значение. - Казах и бясна излязох от кухнята. Той наистина има друга. А аз глупачката му се вързах, че ме обича.
Влязох в стаята си и избърсах стеклата се по бузата ми сълза.
-Амбър моля те изслушай ме. - Люк влезе по мен. - Не е каквото изглежда.
-А какво е? - Извиках. - Защо просто не ми каза, че си имаш друга? Остави ме така лудо влюбена в теб, докато си ме разигравал.
-Амбър не е така
-Ами как е Люк?! Обясни ми как е, защото аз така го виждам! Виждам, че...- Преди да довърша той ме целуна.
-Успокои ли се? - Попита като се отдели от мен.
-Лююк! - Извиках, а той ме вдигна и ме преметна на долу с главата. - Престани.
-Не и докато не ме изслушаш. - Каза и се запъти към хола докато аз още висях на рамото му. Стигнахме и той ме хвърли на дивана и легна от горе ми, за да не избягам.
-Не искам да те слушам. - Казах и извърнах глава. - Ти криеш неща от мен.
- Не крия нищо. Само нея. - Каза той.
-Това е нагло. Казваш ми в очите, че криеш...- Той отново ме целуна, за да млъкна.
-Тя ми е майка. - Каза и аз замръзнах.
-Майка ти? - Попитах объркано.
- Да и я криех, за да не развали връзката ни, както почти успя. - Каза и се изправи.
-Люк аз... съжалявам..
- Няма проблем. Аз съжалявам, че не ти казах. Но пък ми харесва да ме ревнуваш така. - Засмя се.
- Аз не ревнувах. - Опитах се да се защитя.
-Напротив! - Извика и се засмя по-силно.
-Няма да споря. - Извъртях очи. - Отивам да ям. От цялото това нещо огладнях.
Люк се засмя и ме последва.
-Както кажеш.
...
Няколко часа по-късно всички се бяхме събрали в хола.
-Е кога заминавате? - Попитах плахо. Знаех, че няма да стоят тук вечно, колкото и да ми се искаше.
-След 3 дни... - Каза Клеър и наведе глава. - Но това не значи, че няма да се видим пак!
Не искам да си тръгват. Не искам той да си тръгва.
-Добре тогава. Нека правим нещо заедно.
-Като на пример? - Клеър вдигна глава и ме погледна.
-Пица парти?! - Майк скочи с усмивка на лице.
-Нее... Нека да си нашравим кино вечер.
-Аз гласувам за мола! - Сара и Клеър казаха едновременно.
Всички започнаха да спорят и хола ми заприлича на голям кокошарник.
-Хора! - Извиках. - Няма значение какво ще правим. Нека просто да бъдем заедно. - Усмихнах се тъжо и последва голяма групова прегръдка.

*съжалявам имаше накякаъв проблем и не беше цялата част☺*