The Change/ L.H (Book2)

Аз съм твоят глупак.

-Е какво прави през последното време? - попита Люк, въртейки един кичур от косата ми.
-Само снимки и вкъщи. Почти не излизам на вън, а ако го правя е за фотосесия или интервю. - извъртях отегчено очи.
-Това е да си известен. - Люк се засмя. - Какво искаш да правим днес?
-Не знам. - Свих рамене. - А до кога съм почивка?
-Докато аз съм тук, за да мога да прекарам с теб всяка възможна минута.
„Ето виждаш ли, а ти си мислеше, че те е заменил!" Съвестта ми се обади. Но до някъде беше права. Толкова глупаво постъпих.
-Нека излезем да се поразходим. Не съм бил тук от много време. - Каза Люк и се изправи.
-Добре. Само да се облека. - Усмихнах се и се запътих към стаята си.
Облякох първото, което попадна пред погледа ми и се затичах обратно към Люк.

(Не можах да се стърпя да не сложа снимката😂)

Да си призная не искам да се отделям от него и за секунда. Толкова много ми липсваше.
-Ето те. - Той се усмихна. - Замислих се нещо, ти е правиш ли парти за рождения си ден?
-Ммм не знам... Той беше вчера, а и тук нямам много приятели.
-Това с гостите ще го уредим.
-Не знам. Трябва да помисля. - Усмихнах се. - Хайде да тръгваме.
Той кимна и ми направи път да мина.
.....
-Хайде да се снимаме с тези! - Извика Люк и ме задърпа към двойка с маскарадни костюми.
-Дечко! - Засмях се и го последвах.
-Не ме вини, обикновено съм тук по работа. - сви рамене и застана между тях.
След снимката продължихме по пътя си.
- Искам сладолед. - Измрънках.
-Ето там има. - Посочи и се запъти на там. - Аз искам шоколадов, ти?
-Ванилия и шоколад. - Усмихнах се на продавачката.
.......
-Добре ето какво си мисля. - Каза Люк и се засмя. - След 4 години ще съм на околосветско пътешествие с любовта на живота ми.
-Хмм, интересно. Аз пък след 4 години се виждам с кутия сладолед пред телевизора, гледаща Нетфликс.
-Значи ще имаме голям телевизор и много сладолед в самолета. - Усмихна се и погледна към мен.
-Това е толкова сладко. - Засмях се леко и го целунах.
-По-често ще говоря така. Харесват ми тези целувки.
Засмях се и го уцелих със салфетката си.
-Глупак.
-Аз съм твоят глупак! - Каза и отново ме целуна.
Изправихме се от пейката и тръгнахме към хотела.
-Какво ще кажеш да си направим кино вечер? - Попита ме с усмивка на лице.
-Звучи добре. Да повикаме ли и останалите?
-Щом искаш. - Сви рамене и се засмя. - Аз предпочитам да сме само двамата...
-Хайде дее... Не забравяй, че не съм виждала и тях дълго време. - Направих кучешка муцунка, на която той не може да устои.
-Добре де! Толкова си ужасна. - Засмя се.
-Но съм твоята ужасница. - Засмях се имитирайки го от преди малко.
-Бебе. - Засмя се и ме целуна. - Хайде повикай останалите, а аз ще поръчам пица.
-Да шефе! - Засмях се и взех телефона си.
Час по-късно всички бяха тук и Майк вече беше започнал с пицата.
-По-бързо пускай филма, че пицата ще свърши скоро. - Извиках на Люк и погледнах злобно Майки.
-Когато си вземеш твоя пица, тогава ще казваш кой да яде. - Той ми се изплези и продължи.
-Какво по дяволите, аз поръчах тази пица. - Засмях се.
-Кой предвари, той завари. Съжалявам, такъв е живота. - сви рамене и продължи да яде.