The Change/ L.H (Book2)

Просто да сме заедно.

-Момчета! - Извиках и започнах да ги прегръщам. - Какво правите тук?
-Помагаме на малоумното ти гадже. - Засмя се Хари.
-Изключително малоумното. - Засмя се Найл.
-Хейй. Аз съм тук. - Люк помаха обиден.
-Виждаме те. - Засмя се Хари. - Но истината си е истина.
-Да ясно. - Той извъртя очи. - Момчета, благодаря, че дойдохте, вече може да си ходите. - Каза и започна да ги бута в обратната посока.
-Стига дее... - Казах и дръпнах Хари. - Остави ги поне една вечер. Не сме се виждали от близо 2 години.
Люк въздъхна и ме погледна злобно.
-Моля те. - Казах и направих мили очички. Добре знаех, че само с това няма да мина за това оставих бърза целувка по устните му.
-Печелиш. - Люк извъртя очи. - Но другият път няма да ти се дам толкова лесно.
-всеки път казваш едно и също. - Засмях се и го целунах отново. - И всеки път правиш обратното.
-Така е. - Съгласи се с мен и ме целуна. Отново.
-Вземете си стая. - Чух момчетата да се оплакват.
-Я млъкнете. - Хвърлих им злобни погледи. - Та къде сте се настанили?
-В един хотел близо до къщата ти. - Отвърна ми Луи.
-Знаете къде е къщата ми? - Попитах учудено.
-Естествено. Кой мислиш, че постави бележките? - Засмя се Найл
-Мислех, че е Люк - Обърнах се към гаджето си, а той се почеса виновно по врата.
-Казах, че имах помощ.
След около половин час размотаване из парка до къщата ми, се прибрахме.
-Върнахме се! . -Извиках.
-Ние? - Чух объркан глас.
- Защо си се издокарала така? - Клеър се показа. - И защо си с него?
-Дълга история. - Въздъхнах. - Къде се загубиха онези...
Веднага след като казах това през вратата влетяха четиримата... Дори нямам думи за тях.
-А ето ги и тях. - Въздъхнах и влезнах в хола.
.....
-И така, защо сте тук. - Попита Клеър като се обърна към четирите момчета на дивана.
- Дойдохме на помощ на Люк.
-Значи, след като ние те отрязахме ти изтича при вариант "Б"? - Засмя се Кал и погледна гаджето ми.
-Ето защо се обади на нас, вие сте му отказали. - Каза замислено Луи, а момчетата се засмяха.
-Добре нека спрем с това. Какво ще кажете да гледаме филм. - Сара се изправи и ни погледна.
-Вие гледайте. Аз мислех да се поразходя... - Каза Люк. - С гаджето си.
Погледнах го и повдигнах вежда.
-Защо точно с мен?
-Сърдеше ми се. Имаме да наваксваме и без това скоро си заминаваме.
-Всъщност е след ден. - Поправи го Майк, а Люк го изгледа злобно.
-Както и да е. - Синеокият извъртя очи. - Е какво ще кажеш?
-Става. Само да се преоблека . - Казах и го целунах го бузата.
След като си облякох по-удобни дрехи слязох при останалите, които вече гледаха филм.Казахме им по едно бързо „чао" и излязохме.
-Къде отиваме? - Попитах.
-Няма значение, просто да бъдем заедно. - Усмихна се тъжно и ме целуна.

*Нямам идеи, не ме съдете.
П.п. Песентаа 😍😍🔝🔝*